От осем години отговорните институции в община Севлиево, област Габрово и държавата знаят, че мостът на Колю Фичето над р. Росица в Севлиево е с влошено експлоатационно състояние, което го прави опасен за преминаване.
Темата е обект на множество публикации, но след зловещата катастрофа на магистрала "Тракия", отново я повдигна едно младо момиче, Жана Янкова, която живее в София, но е родом от Севлиево и какво се случва в родния град очевидно не й е безразлично.
С пост във фейсбук Жана Янкова поставя въпроси, които преди осем години звучаха актуално, а днес са меко казано силно притеснителни.
Ето ги:
Защо при направен конструктивен анализ с установени явни проблеми при носимоспособността и цялостното обезопасяване на движението, вече 8 години няма никакъв резултат? Въпреки това по моста редовно преминават коли, деца, автобуси и не е спрян за движение.
При неотложен ремонт на съоръжение, евентуално застрашаващо човешки животи, защо от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) не правят необходимите анализи и експертизи, с цел да задвижат нещата по-бързо?
Защо Община Севлиево и кмета не дават гласност на проблема и не натискат институциите за резултати?
И най-важното, което авторът на поста пита: Трябва ли да се случи поредната трагедия, за да се обърне внимание и на този случай?
Фактите такива каквито са
През април 2018 г. Институтът за пътища и мостове излиза със становище относно експлоатационното състояние на моста. Становището е адресирано до директора на Областното пътно управление в Габрово и директора на дирекция "Поддържане на пътната инфраструктура" към АПИ.
Към момента на обследването (януари 2018 г.) Институтът определя експлоатационното състояние на моста като влошено. Посочва, че са налице:
- заплаха за безопасността на движението, тъй като стоманеният парапет е деформиран и силно корозирал, с което не се осигурява безопасността на трафика и пешеходците;
- има риск от пътни инциденти, тъй като асфалтовата настилка е в лошо състояние, с множество дупки, надлъжни и напречни пукнатини, като се наблюдават и пропадания зад устоите;
- компрометирано е отводняването, в резултат на запушени оводнители, без решетки и удължителни тръби. Така повърхностните води образуват локви и се изливат през корнизните панели, причинявайки тяхното обрушване;
- има повреди по носещата конструкция, чийто основен причинител са постоянните течове през амортизираната хидроизолация и фуги. В резултат има силно обрушено бетонно покритие и открита, силно корозирала носеща армировка по главните и напречните греди (с видимо намален диаметър на прътите).
- засегнат е свод на Кольо Фичев, заради течове през каменния свод, разфугиране на каменната зидария и израстване на растителност по челните стени.
Заключенията сочат, че повредите са засегнали тогава в малка степен носещата способност, но значително са увредили дълготрайността на мостовата конструкция.
Спешни мерки за безопасност
В това становище от Института за пътища и мостове препоръчват спешни мерки за безопасност на съоръжението и разработване на проект за неотложен ремонт, който да включва проверка на сеизмичната устойчивост съгласно Еврокод, пълно премахване на настилката и тротоарните блокове до нивото на пътната плоча, изграждане на нова армирана стоманобетонна надливка (минимум 7 см, бетон C30/37) над удължението и уширението, както и нова пътна плоча над свода на Кольо Фичето. Препоръчва още полагане на нова хидроизолация, водоплътни дилатационни фуги, отводнители, настилка и нови парапети, почистване чрез водно бластиране/песъкоструене, антикорозионна защита на армировката, инжектиране на пукнатините и нанасяне на възстановяващи бетонови състави и изграждане на колекторна система и отводняване на терена под съоръжението.
Осем години по-късно
От това становище са изминали 8 години, но ремонт на моста не е започнат. Какви са рисковете от това забавяне? Според експерти има реална опасност от загуба на носещата способност на моста, тъй като корозията на стоманобетонната армировка е процес с прогресиращ характер. Ако през 2018 г. армировката вече е била с намален диаметър, още 8 години влага, луга и преминаващ тежкотоварен трафик могат да доведат до загуба на носещата способност на гредите от 1939 г. и 1972 г., създавайки риск от конструктивна деформация или срутване.
Непрекъснатото преминаване на вода през свода на оригиналния мост на Кольо Фичев, който е на 170 години, размива свързващия разтвор между камъните, а навлизането на вода в зидарията при зимните цикли на замръзване и размразяване води до цепене на каменните блокове и опасност от трайно увреждане или рухване на автентичния възрожденски мост.
Продължаващото компрометиране на парапета и настилката излага на пряк риск от падане пешеходци и превозни средства в река Росица и на последно място, но не по значимост, отлагането с 8 години на ремонта (те най-вероятно ще са повече), го оскъпява драстично и вероятно, когато започне, ще наложи продължително блокиране на ключова пътна артерия.
Първите стъпки все пак бяха направени
През 2022 г. в АПИ бяха отворени офертите на кандидатите да изготвят техническия проект за основен ремонт на моста в Севлиево. Това е първата и задължителна стъпка за предприемането на качествени строителни работи. Въз основа на готовия проект трябваше да се определят конкретните строително-монтажни работи, стойността и срокът им за изпълнение. Целта е подобряване състоянието на съоръжението, възстановяване неговата носимоспособност и дълготрайност.
След обстойния оглед проектантът определя състоянието за толкова компрометирано, че предлага цялостна подмяна на връхната конструкция на удължената част от моста. Тъй като първоначално мостът е бил с дължина 110 м., през 1939 г. е удължен до 185 м, а през 1972 г. е уширен до габарит 18,65 м с 4 ленти за движение – по две във всяка посока, и два тротоара.
Абсурдният отговор от НИНКН
Понеже съоръжението е паметник на културата, Министерството на културата изисква проектът да се изготви под прякото ръководство на лицензирани реставратори и настоява за специфично съгласуване на всяка фаза. Тук вече трябва да се произнесат от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), но оттам очевидно не бързат. Отказаха отговор и на "Севлиево онлайн" на изпратени през юли 2025 г. въпроси, зададени по Закона за достъп до обществена информация, които трябваше да изяснят на коя дата е внесен в НИНКН за съгласуване проектът за ремонт на моста и какво е направено до момента от института. Вместо отговори, директорът арх. Йордан Василев написа, че „исканата информация представлява по своята същност поставяне на въпроси, касаещи съгласувателната процедура“.
Безспорно той беше разчел правилно заявлението на „Севлиево онлайн", което действително имаше за цел да стигне до информация кога проектът за ремонт на моста е внесен в института и дали отлежава там или по него се работи. Ако е второто, медията поиска да разбере какво е свършено и какво предстои и това не беше самоцелно търсена информация, а такава, която отразява страховете и притесненията на гражданите на Севлиево, пред чиито очи мостът се руши.
Докъде е градежът на Колю Фичето и откъде е достроено
Изясняването на това коя част от моста е културната ценност, т.е. автентичния градеж на Колю Фичето, стана препъни камък в придвижване на проекта към следващата му фаза. Това обясниха от агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) през април 2025 г. в отговори на въпроси от „Севлиево онлайн“. Защото мостът в сегашния си вид не е това, което възрожденският майстор е построил. Както по-горе бе посочено, по него на два пъти през 20 век е имало дострояване.
В списъка на недвижимите културни ценности обаче мостът е записан като един, т.е. там не е разделен на оригинален градеж на възрожденския майстор и достроявана част. Затова архитектите трябва да се произнесат по коя точно част от него да се работи според изискванията на Закона за културното наследство и къде да се действа според правилата на пътното строителство.
И една безсмислена декларация
Поради силния натиск от граждани и растящия риск от пътни инциденти, на 27 май м.г. Общинският съвет в Севлиево гласува единодушно декларация, с която изисква от държавата "да ускори проектирането и извършването на ремонтно-възстановителни работи по моста над р. Росица". Декларацията е изпратена до Министерството на регионалното развитие, Министерството на културата, Министерството на транспорта и съобщенията и НИНКН с настояване държавата незабавно да ускори проектирането и ремонта, но до момента не е публично известно по нея да има отговор и какъв евентуално е той. Ако се съди по последващото бездействие, декларацията е поредното безсмислие на местните управляващи, които както и при строежа на язовир, смятат, че проблемите се решават с декларации.
Така казусът с моста над река Росица се превърна в съвършена метафора на българското инфраструктурно управление: отгоре имаме монтирани статуи на лъвове, ново осветление и патетични декларации, а отдолу - корозирала армировка и подгизващ каменен градеж на 170 години.
В същото време АПИ, Министерството на културата и НИНКН продължават своя административен пинг-понг за това докъде точно е делото на Колю Фичето. Докато топката се разиглава обаче, времето и речната вода продължават да рушат съоръжението. Големият въпрос вече не е кой докъде да ремонтира, а кой ще поеме отговорността, когато хартиеното бездействие се превърне в (не дай, Боже) реален инцидент.
