На 16 юни 2017 г. подадох заявление за достъп до обществена информация до Община Севлиево. С него поисках да ми бъдат предоставени вътрешните правила за управление на цикъла на обществените поръчки в институцията. Нищо сложно, по-скоро рутинна информация, която се добива с едно отваряне на файл и се натиска Print в менюто.
На 29 юни 2017 г. получих решение №14, подписано от кмета д-р Иван Иванов, с което ме уведомява, че достъпът до исканата до мен информация ще ми бъде предоставен, а информацията ще получа „в срок до: не по-кратък от 30 дни от получаването на настоящото решение“.
Само че този срок не е съобразен със Закона за достъп до информация, който казва, че „срокът, в който е осигурен достъп до исканата информация не може да бъде по-кратък от 30 дни от датата на получаване на решението“. Това означава, че 30 дни е срокът, в който аз трябва да имам достъп, т.е. отговор на това, което съм поискала. По различен начин четат закона юристите на Община Севлиево. Според тях аз трябва да получа информацията в срок до 30 дни след като съм получила решението. Само че в закона няма ДО. А точно добавката ДО променя смисъла на решението. С подобно тълкуване на закона Община Севлиево пренебрегва разпоредбите на ЗДОИ /Закон за достъп до обществена информация/ и срокът за предоставяне на отговор на заявление по ЗДОИ става 44 дни. А законът е категоричен, че този срок е 14 дни.
Ето и продължението. Въпреки, че въпросните 30 дни на подаденото от мен заявление на 16 юни 2017 г. изтекоха, аз продължавам да не разполагам с вътрешните правила за управление на цикъла на обществените поръчки. Подозирам, че няма и да ги получа, защото този път Общината ще се позове на закона и ще се окаже, че е трябвало да си ги получа в рамките на 30-те дни. Как да докажа, че за това време съм ходила три пъти до Информационния център и съм разговаряла надълго с юриста, на който е възложен контрол по изпълнение кметското решение, с което д-р Иванов ме информира, че ми предоставя достъп до информация. И кому да се оплача, че в Община Севлиево са създали свои правила за работа със Закона за достъп до информация и са въвели срок за отговор от 44 дни, вместо заложените в закона 14?
Затова съм категорична, че в България трябва да има орган, който да осъществява контрол по изпълнението на задълженията на институциите по Закона за достъп до обществена информация. И служителите, които четат закона както им е удобно, да бъдат санкционирани. Защото налагането на техни срокове за отговор на заявления е чисто закононарушение. Липсата на отговор в законния срок, след като веднъж са предоставили решение, че ще осигурят достъп до информация, също е нарушение на закона. А онези, които нарушават разпоредбите на който и да било закон, търпят санкции. Нали така е в правовите страни?
Коментар на автора: Ситуацията ме навежда на извода, че въпросните вътрешни правила за управление на цикъла на обществените поръчки не бива да стават публични. Между другото някои общини са си ги качили на официалните страници, но това, че на сайта на Община Севлиево ги няма не е нарушение, не са длъжни да ги публикуват. Но са длъжни да ги предоставят при поискване. А ако не е това, може да е друго - да ги нямат и да им е нужно време да ги пишат. И в двата случая е странно, че не ги предоставят. Всъщност точно липсата им събужда журналистическата ми мнителност.
Не изключвам и варианта всичко да е изрядно, просто някой чиновник се престарава. И то през закона.
написано от Емилия Димитрова
