Търсене

„Зелената сделка“ не ни забранява мусаката, бирата и киселото мляко

Твърдението, че по силата на “Зелената сделка” (Зеленият пакт на ЕС) се забраняват редица храни, продукти и услуги, е невярно. Подобно нещо не се твърди в посочения като източник на публикацията доклад. Документът е изготвен от изследователски център към финансова институция в Швейцария, така че не може да налага ограничения и забрани.
Елена Фурнаджиева, factcheck.bg
„Зелената сделка“ не ни забранява мусаката, бирата и киселото мляко

Снимка: Valiphotos от Pixabay

източник: factcheck.bg

Публикация на сайта thebulgariantimes.com от началото на януари тази година твърди, че по силата на „Зелената сделка“ се забраняват или ограничават силно редица храни, продукти и услуги. Заглавието гласи „Какво означава „зелената сделка“ за всеки от нас със съвсем простички примери от ежедневието (ДОКЛАД), а източникът, според публикацията, е „доклад на „Креди суис“- една от най-големите банки в света“.

Всъщност, не става дума нито за „забрана“, нито за каквато и да било връзка със „Зелената сделка“

Единственото вярно от тези твърдения е, че става дума за доклад, изготвен от мозъчния тръст към швейцарската банка „Креди суис“/Credit Suisse Research Institute/.  „Изследователският институт Credit Suisse е нашият вътрешен мозъчен тръст. Изучаваме дългосрочни икономически развития, които имат глобално въздействие. В индустрията на финансовите услуги и извън нея“. Така е представен институтът на сайта на финансовата институция.

Самият доклад е озаглавен “Treeprint. When emissions turn personal”. В превод: “Дървесен отпечатък. Когато емисиите станат лични”.  Авторите обясняват, че целят да направят темата за въглеродните емисии “по-лична” и затова използват създаденото от тях понятие “treeprint” (дървесен отпечатък). С него обозначават броя дървета,  необходими да се компенсират въглеродните емисии, отделяни в резултат на определена човешка дейност.

В доклада са изброени различни рутинни дейности от ежедневието ни и отпечатъците, които те оставят, измерени в брой зрели дървета.

Но не за да бъде наложена забрана на определени храни, напитки, пътуванията и нормалните ни навици, а за да придобием реална представа какъв е нашият карбонов отпечатък като потребители и как той може да се компенсира. Защото именно в резултат на потребителските ни навици се произвеждат 22% от въглеродните емисии. След като потребителите оценят дървесния отпечатък, необходим за компенсиране на въглеродния им отпечатък, те могат съответно да намалят определени дейности или да засадят съответния брой дървета. Ежедневният душ, например, “струва” 8 брези.

Единствените данни, които имат нещо общо с публикацията в българския сайт, се откриват в таблица, озаглавена “Хипотетичен начин на живот на потребител с устойчив въглероден отпечатък” – т.е. какво бихте могли да (не) ядете, пиете или правите, ако искате да допринесете за намаляването на въглеродните емисии.

Ако решите, че не искате да променяте навиците и менюто си, имате избор – можете да засадите определен брой дървета годишно, за да компенсирате въглеродния отпечатък, който оставяте с избора си на храна. Не е необходимо да се отказвате от пържолите, стига в края на всяка година да засаждате по 12 дървета за изядените от вас.

Още - тук. 

Коментари (0)
Подредба: Сортирай
Все още няма коментари
Коментирай:
Изпрати
* Коментарите се одобряват от администратора на сайта преди да бъдат публикувани!
Избори за членове на Европейски парламент и за Народно събрание на 9 юни 2024 г.