С концерт-спектакъл и тържествена заря-проверка на 16 май участници и зрители на площад "Свобода" отдадоха почит на героите от Априлското въстание.
В спектакъла взеха участие школа за народно пеене „Шарени цветенца”, ансамбъл „Развитие”, оркестър „Севлиево” и Цветина Маринова.
По-рано през деня Община Севлиево и Историческия музей бяха домакини на национална кръгла маса на тема „Априлското въстание в Централен Балкан”. Водещи български учени и музейни специалисти се обединиха около становището, че не бива да се подменят фактите около Априлското въстание, защото "няма Новоселско въстание, по онова време Ново село е към Севлиевска кааза".
Национална кръгла маса на тема „Априлското въстание в Централен Балкан”, снимка: Община Севлиево
Севлиевският край е един от трите центъра на масовото въоръжено въстание в българските земи. На 1 май 1876 г. (стар стил) на легендарния връх Бабан край край село Кръвеник въстанието е обявено. На бунт се вдигат жителите на балканските села от тогавашната Севлиевска околия (Батошево, Кръвеник и Ново село). Лично кметът на Батошево Фильо Радев (дядо Фильо) дава знак селата да се вдигнат на оръжие. Десетдневните сражения в планинските проходи завършват с кървавия разгром на Балканската република. Убити са стотици мъже, жени и деца, опожарени са стотици жилища, манастири, църкви и училища. Осем от основните водачи на въстанието начело с председателя на Севлиевския революционен комитет Стефан Пешев, увисват на бесилките на севлиевския площад.
По време на тържествената заря-проверка се чуха имената на загиналите:
Снимка: Община Севлиево
Стефан Пешев - председател на революционния комитет и главен организатор на Априлското въстание в Севлиевския край; Йонко Карагьозов - един от най-активните организатори и участници във въстанието, повел чета от 250 души; кметът на Кръвеник дядо Фильо Радев, обявил избухването на въстанието; Цанко Дюстабанов - войвода на габровската чета, сражавал се в защитата на Батошево, Кръвеник и Ново село; Сава Хаджиангелов - секретар на Севлиевския революционен комитет, загинал край Дойренци при разузнавателна задача за руските войски; Дончо Фесчиев, Христо Филев, Иван Преснаков, Никола Дабев, свещеник Радион Попмихов, Павли Венков, Велчо Ночев, свещеник Георги Христов Дългодреев - ръководители на Априлското въстание в Севлиевския край; хорунджий Григорий Гурбанов и казаците Павел Зенцов и Харитон Месякин от 30-ти Донски казашки полк, загинали в бой при Кормянско; Петър Зурев и Тасьо Стойнов - опълченци от Севлиевско, загинали в сражение при Шейново; поручик Митрофан Марков от 9-ти Ингерманладски полк, починал в град Севлиево, както и хилядите знайни и незнайни воини, загинали за освобождението на България.
Венци на признателност заеха постамента на Паметника на Свободата, военни залпове и заря бяха кулминацията в честванията на 150 години от Априлското въстание в Севлиевска кааза.
