С ретроспективна изложба тази вечер бе отбелязана 240-тата годишнина на Часовниковата кула в Севлиево. Една свята за всички севлиевци сграда, свидетел на историческите събития, белязали развитието на Севлиево от средата на 18 век до наши дни. Сграда – символ, една от първите часовникови кули по българските земи в рамките на Османската империя, напълно заслужено с място в герба на град Севлиево.
Директорът на Историческия музей Найден Петров разказа историята и особеностите на севлиевската часовникова кула пред дошлите тази вечер за откриването на изложбата, поставена върху оградата на къщата зад кулата, собственост на сем. Маркови – Лили и Мирослав. Самият Мирослав Марков сподели, че идвайки на това място той и семейството му са искали то да не остане в нищото и така се родила идеята за постоянната експозиция.
След одобрението от Общината и готовността да се облагороди мястото и край кулата, останало да се свърши творческата работа. Помогнали историци, преводачи, художници, фотографи, но и много севлиевци, предоставили фотоси на кулата. А след залез слънце тя била най-красива, подчерта кметът д-р Иванов, който официално откри изложбата тази вечер. И не скри, че от няколко дни, откакто е наредена, получава хубави отзиви от местните жители, което носи удовлетворение, че стореното е за добро.
Часовниковата кула е построена през 1779 година. Годината е изписана с арабски цифри над входната врата. А върху камбаната е гравирана 1775 година, за която се предполага, че е годината, в която е започнал градежа на кулата. Във външния вид на камбанарията се забелязват три основни части – каменна, дървена и камбана, а във вътрешната част на каменната основа се движат въжетата с тежестта на часовниковия механизъм, който се намира в средната, осмоъгълна част. Часовникът работи и до днес, а необходимостта от него е възникнала през Възраждането, когато хората започнали да стават все по-заети и имали нужда да им се отмерва времето. Дървената конструкция най-горе завършва с купол, обшит с медни листи. В неговата вътрешност е камбаната, чийто звън излиза свободно през отворите на стените.
Интересни са каменните релефи, които изобразяват различни инструменти, военни предмети и розети.
Паметната плоча, монтирана върху стената на кулата, отразява събитията от 1877 година, когато разузнавателни части от руската армия влизат в града и след импровизирано шествие хусарите сядат под Часовниковата кула да си починат и се нахранят.
написано от Емилия Димитрова
