По повод публично оповестените данни за резултатите от тазгодишния държавен зрелостен изпит по български език и литература, публикувани под заглавие Среден успех по БЕЛ 2.07 и 2.22 - това е положението в две от четири средни училища в община Севлиево и предизвикали широк обществен отзвук, в редакцията се получи писмо от екипа на Професионална гимназия "Марин Попов" в Севлиево.
"Севлиево онлайн" публикува писмото без съкращения и редакция не само защото такава бе изричната молба на учителите, но и защото е важно да се чуе какво мислят те за ситуацията.
Ето пълния текст на написаното:
Това е положението – определяте ни като „тотален провал“ и „срам за цялата община Севлиево“, и то „без никакви угризения“… Питате „къде са били учителите през всичките 12 години“…Тук сме – ние сме учителите в ПГ „Марин Попов“, гр. Севлиево.
Изпитвате срам заради децата, които „здраво са работили през годините, но попадат под общата статистика за общината“? А ние изпитваме болка. Мъчно ни е, болно ни е… Защото знаем колко работа сме свършили. Защото знаем, че зад статистиката, зад таблиците и цифрите стоят истински хора, с тъжни понякога съдби, с различни възможности. Тези млади хора са част от жителите на града ни и на общината ни. Това са момичета и момчета, които още в начален етап са се затруднявали изключително много при овладяване на учебния материал, но не са повтаряли класа – защото такъв е законът. Това са деца, които през ученическите си години в прогимназиален етап са били в ъгъла на класната стая и далеч от погледите и вниманието на останалите. Но са преминавали от клас в клас.
Знаем колко усилия сме положили през годините. Знаем колко трудно, а понякога и невъзможно е да научиш един ученик в гимназиален етап да чете, и то с разбиране, да пише, и то що-годе грамотно. Знаем колко старание са положили и самите те. Лесно се постигат добри резултати със знаещи и можещи ученици. Много тежко е това с ученици, които изпитват затруднения и не могат да се справят – това ще го потвърди всеки работещ учител.
Да, повечето от тях наистина не са „покрили знанията за тройка по роден език“. Но само за трима от всичките единадесет той е роден. А специалистите от години говорят, че е необходима програма за обучение по БЕЛ на децата и учениците от етническите малцинства. Но такава няма и до днес …
Тези младежи нямат подкрепа и от семействата си, просто защото нямат такива. Само един от тях живее и с двамата си родители. Останалите се справят както могат с житейските неволи, работят, за да имат пари и да дойдат на училище.
Знаем и колко е несъвършена образователната ни система. Тези млади хора искат да работят – да бъдат трактористи, монтьори, работници. Дали е справедливо те да се явяват на един и същи ДЗИ по БЕЛ с учениците от средните училища и профилираните гимназии, където се обучават много добри и отлични ученици и часовете по БЕЛ са значително повече. Нека на този въпрос да отговорят от МОН…
Това е положението! Вие, госпожо Димитрова, все пак не съдете „без никакви угризения“… Угризения трябва да изпитва цялото ни общество.
А Вас лично Ви каним да дойдете в ПГ „Марин Попов“, за да видите как работим и колко много неща сме променили в училището през последните години.
Колективът на ПГ „Марин Попов“
Елина Богданова
Да,много истина и болка,които ще останат нечути и неразбрани от незрялото ни общество!
Гешева
Изключително адекватен коментар.Само човек работил с такъв материал може да разбере истински тези учители.Може ли някой да обясни,но умно защо детето няма право да повтаря класа,без да се е научило да чете и пише.Как след това да държи сложната матура.
Радек от Боктор
Хората да се мъчили, но!!! Делигираните бюджети на Даниел Вълчев и Пламен Орешарски унищожиха образованието! Вързаха ръцете на учителите, а система взе да ражда олигофрени! Така си имаме прост електорат и винаги виновни и изкупителни жертви!!! Точно по Сталинистки!!!
Георги Петков
Изключително грамотен, а оттам и силен, отговор.
Сссс
Каква работа какви усилия.само проекти даже децата не ходят на училище
Цветков
Браво за позицията на тези учители. Те работят в много трудна мултиетническа среда и според мен са направили всичко, за да помогнат на тези деца. И най- важното- не са им дали дапрепишат и да решат проблема. Честно са провели изпита за разлика от много другиучилища в страната, където масово се преписва със слушалки, особено в гимназията вЛюбимец, където целият град - родители, учители, квестори, директори , инспектори знаят, че ,
масово се преписва със слушалки и всички си мълчат
Теодора Тодорова
Уважаеми колеги, адмирации към всички , които работят в средата , описана от учителите в ПГ " Марин Попов ". Поздравявам ги , понеже продължават да упражняват професията и да се грижат за тези ученици, въпреки трудностите да са мотивирани и отговорни към съдбата на тези деца.
Илка колева
Много е лесно да се оправдаваш, вина имат всички учители учили децата от 1 до12 клас. Как нямаше учители за толкова години да ги мотивират да се научат поне да четат
Иванов
Разбира се,че сте прави.Ученици от елитни училища през учебната година ги подготвят с повече часове по предметите за матура и то с материал,.който точно се дава на матурата.Децата в другите училища са второ качество материал.Но кой ще остане в родината ни България,тези които са елита или другите.
А другите,те са истинските,тези които не зубрят,а мислят.
Редови
Пенсиониран вече учител съм след 40 - годишен стаж. Работих в помощно училище в начален етап около 3-4 години. После работих с ученици от прогимназиален и гимназиален етап. Мои зрелостници бяха от езикови паралелки и на матура по БЕЛ десетина от трите паралелки имаха пълни отлични оценки, а средният им успех беше отличен (5. 75). Разбирам тревогата на колегите, чиито ученици са с ниски резултати. Само човек, работил с деца с интелектуални дефицити, може да оцени усилията им. Похвално е даже, че са успели да ги задържат в училище. Все нещо са научили, отколкото да се шляят по улиците неограмотени. Грешки много има в образователната ни система. Никой не отчита факта, че действително има проблемни деца. Закриха помощните училища, създадоха някакви центрове. Пръснаха децата в масови училища и нищо не постигнаха. Ресурсните учители не могат да работят с тях пълноценно. В моя малък град в помощното училище по специална учебна година се обучаваха 500 деца от 1. до 8. клас и две години професионално обучение. Имаше диагностицирани с различна степен на олигофрения и т.н.ссоциална олигофрения. Завършилите получаваха шанс за реализация в различни производства с различни професии. А трудът на учителите специалисти се оценяваше с 25% по- скъпо от работещите в масови учебни заведения.