-3.png "Ивалина Иванова")
„Предстоящата изложба на Константин Марков в галерия „Видима“ въплъщава едновременно архив на спомена и провокация към сетивата. Художникът предлага пространствен разказ, който търси границите между фикция и документ, между изтъкана памет, претворена митология и мистериозно съновидение. Със заглавието „Акустика на паметта” авторът не просто събира образи, той задава въпрос за това какво означава да съхраняваме и да преосмисляме ритуалите и естетиката на една изчезваща епоха под напора на динамизираната гравитация на ежедневието.
В центъра на експозицията стоят серия платна, в които си съжителстват фрагменти от миналото - стари къщи, автентични плевни, замлъкнали прозорци, калдъръмени улици и уютни чардаци. Те са със статут на живи архиви, които съдържат винаги и някакъв неочакван детайл.
Константин Марков не копира фотографски видяното. Той реставрира атмосферата, като съхранява традицията и я обогатява с лек сюрреален привкус. Цветовата му палитра е селективна: богато моделирани охри, студени сиви, примесени с изненадващи, акценти, които връщат зрителя към конкретни ярки емоции - топлина от детството, експресивен жест, звънлив смях, копнеж по хармония на спокойните дни. Художникът разчита на визуалната разпознаваемост на формата. Прецизен рисувач, той прецизира колорита и не губи контурите на визуалното. Посланията му са директни, а посоката на интерпретация надхвърля обяснимото.
Платната в експозицията въздействат единно. Те носят своеобразна семантична двойственост, тъй като са свидетелства за отминали дни, в които настоящето присъства като тих съавтор.
Детайли като черги, керемиди, дървени капаци, сини прозорци, фрагменти от зидарии се превръщат в символни елементи, около които се въртят човешки истории, недоизказани разговори и рутинни жестове. Константин Марков се придържа към четливи композиции и архитектонични форми. Уклонът към фронталност и симетрия задава ритъм, в който старото и новото се срещат, сблъскват и съжителстват. Точно тази форма на съжителство е налице в сюрреалната серия платна в експозицията. В тях логиката се разтваря и се появяват метафорични видения, условни пространства, необичайни цветове. За художника сюрреалното начало не е уловка за ефект. То е инструмент за разширяване на смисъла, път, по който твореца отвежда зрителя отвъд реалния визуален контекст и го кара да се потопи в подсъзнателни пластове, пълни с колективни образи и архетипи.
Двете посоки в изложбата реалистично-носталгична и сюрреалистично-метафорична създават дискурс за време и идентичност. Художникът не ни предлага готови отговори. Вместо това, той ни устройва пространство за размисъл: какво от миналото искаме да запазим, кое трябва да трансформираме и как настоящето се оглежда в образите, които сътворяваме? Творецът отправя покана към нас, зрителите да съберем разпръснатите фрагменти на спомена и да помислим как те оформят нашето „днес”.
Така експозицията въздейства като акустика на паметта, която носи ехото на страховете и надеждите, а също и невидимите нишки, които свързват поколенията.“
Изложбата "Акустика на паметта" ще бъде открита на 24.02.2026 г. от 18:00 ч.
