Търсене

Българска асоциация „Кръгов текстил": дрехите не са боклук!

Текстът е част от редакционното съдържание на Информационния портал на неправителствените организации в България
Българска асоциация „Кръгов текстил

Снимка: Информационен портал на НПО в България

„По дрехите посрещат, по ума изпращат“ – това вероятно е една от най-популярните български поговорки. Освен очевидната поука, тя показва, че дрехите и текстилът като цяло са важна част в живота на хората от столетия. Едва в последните години обаче започна да се обръща повече внимание и на негативните влияния, които има производството на текстилни продукти – замърсяването на природата и грамадите от отпадъци. Също така стана ясно, че повторната употреба на дрехи, както и оползотворяването и рециклирането на текстила, носят разностранни ползи на околната среда и обществото. Част от фирмите, започнали този бизнес в България, се обединиха преди 25 години в Асоциация на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба (АПТДВУ), която от 2022 година утвърди и новото си име – Българска асоциация „Кръгов текстил“ (БАКТ). „Първоначално нашите фирми се занимаваха само с внос и продажба на употребяван текстил от Западна Европа. Впоследствие ние доста диверсифицирахме дейността си и започнахме да се занимаваме със събиране, сортиране, със стоки от отминали сезони. На практика затворихме целия цикъл на текстила след неговата първоначална продажба. Съвсем скоро ще имаме и рециклираща инсталация във Варна, която ще затвори до 99% оползотворяването на текстила. Защото едно е само да купуваш и продаваш, друго е да можеш наистина да го оползотвориш. Промени се броят и видът на дейностите, появиха се уебсайтове за дрехи втора употреба, особено по време на КОВИД пандемията, разви се онлайн търговията“, очертава в едри щрихи изминалия път Севдалин Спасов – председател на Асоциацията.

„За кръгова икономика се заговори през последните години и именно тогава ние осъзнахме, че дейностите по сортиране и търговия на едро и дребно с дрехите втора употреба ни прави много важен елемент от тази кръгова икономика. Освен това членовете на асоциацията разшириха своите дейности в посока рециклиране, ремонти, поправки, преработка на непродадените колекции", допълва историята и Сирма Желева – секретар  на Асоциацията. Да, секторът се променя заедно с променящия се свят, в който устойчивото развитие определя темпото и правилата. Магазините за дрехи втора употреба вече са бутици, качеството е много по-високо, а за много хора повторната употреба е на мода и е личен пример, с който показват своята отговорност към заобикалящата ги среда.

Кои са Българската асоциация „Кръгов текстил“?

Асоциацията обединява близо 50 български и международни компании, които вече 25 години работят в областта на разделното събиране и оползотворяване на отпадъци от текстилни продукти, подготовката им за повторна употреба и тяхната пазарна реализация като дрехи и обувки втора употреба. Секторът изненадва мнозина с мащаба и нивото на развитие. В него са заети над 5000 души. България се нарежда сред ключовите европейски центрове за подготовка на дрехи за повторна употреба. Членове на асоциацията управляват пет големи текстилни екоцентъра за сортиране на дрехи втора употреба в страната. Три от тях са във Варна, два – в София. Работят, разбира се, и други, по-малки центрове, като  голяма част от дейностите по събиране, внос, сортиране и подготовка за повторна употреба се изпълнява от Българската асоциация „Кръгов текстил“. Компаниите членове обработват средно 30-34 хиляди тона текстил на година, но капацитетът е поне 60 хиляди тона годишно.  От 50 до 70% от обработения текстил се подготвя за повторна употреба, 10-15% от цялото количество остава в българските магазини втора употреба, а повечето от останалата част се изнася обратно, най-вече за Азия и Африка. Редица членове на Асоциацията осъществяват от години успешна дейност в страни от Европейския съюз – Германия, Холандия, Дания, Швеция, както и в трети страни, като Швейцария, САЩ, Чили. Част от фирмите са представителства на международни компании или са български такива, които имат дейности извън България, най-вече за събиране на текстил в други държавни  в Европа и САЩ. В сферата на търговия на едро с дрехи втора употреба, български компании притежават собствени складове дори в Чили.

Текстилът – новата пластмаса

Под мотото „Текстилът – новата пластмаса“ в края на миналата година Българската асоциация „Кръгов текстил“ организира мащабна медийна кампания, чиято кулминацията бе изложбата със същото име в София. Целта – да се насочи вниманието на обществото към екологичните последствия от текстилната индустрия и възможните начини за справяне с тях. „Това, което прави асоциацията през последните години, е да се опитва да внесе малко повече яснота  у потребителите защо е важно и колко екологично е да се използват дрехи втора употреба. Продължаваме в тази посока през каналите във Фейсбук, Инстаграм и сайта на асоциацията“, обобщава усилията Сирма Желева. Важен факт e, че могат да се посочат добри примери за удължаване живота на текстилните продукти в унисон с концепцията за кръгова икономика, практики за успешно комбиниране на икономически решения, социална ангажираност и екологична отговорност. И тези примери ги дават с дейността си членовете на Българската асоциация Кръгов текстил. „Пролетта наближава, а с нея и разчистването на гардероба. Какъв по-добър вариант от този, в който се разделяте с ненужните дрехи и в същото време правите нещо полезно и смислено? „TexCycle“ са се погрижили достъп до контейнерите им за употребяван текстил да имат още повече хора – от началото на годината такива са поставени в Тутракан, Левски, Радомир, Дупница и Банско. Съвсем скоро ще има и в Кюстендил и други градове на страната“, това е само една от последните покани, отправени към жителите на различни общини във Фейсбук страницата на Асоциацията.

В момента TexCycle обслужва повече от 250 контейнера в над 30 общини. По-голямата част от контейнерите за текстил в страната са по инициатива на членове на Асоциацията. Те са на база договори с общините за изграждане на пилотни системи. Това е опит, полезен при актуализиране на законодателството, така че да отразява не само европейските стандарти, но и българските реалности. Асоциацията обединява общите усилия на компаниите в сектора за гарантиране на устойчивост на текстилните продукти, за прилагане принципите на кръговата икономика и европейските политики за смекчаване на вредните въздействия от текстилната индустрия върху околната среда. Какво се случва със събраните дрехиможете да прочетете тук.

Вторият живот на текстила – шанс за природата

Изследователи сочат, че терминът „Second hand“ (втора ръка) се е появил през XVII век в Англия, когато кралете започнали да подаряват на поданици си вече ненужни свои одежди и това се считало за проява на уважение и чест. Някои го наричали подарък „втора ръка“, откъдето тръгва  и познатото  днес „second hand“. В Европа такива стоки започват масово  да се продават от средата на 20-и век, като още през 40-те години в Англия е разцветът на този бизнес.  В Източна Европа той навлиза през 90-те години на миналия век, но втората ръка мода става все по-значима  в съвременния свят. Магазините за дрехи втора употреба вече не се възприемат единствено за бедните. Все повече хора се мотивират от екологичните ползи, както и че това е начин да се обличат модерно, с качествени дрехи на достъпни цени.
 
В същото време милиони тонове облекла се изхвърлят на сметищата всяка година. С разширяването на мащабите на текстилната индустрия, невероятното забързване на нейните обороти, мащаб и властването на „бързата мода“, става ясно, че парниковите емисии на текстилната индустрия са повече от тези на секторите авиация, железопътен транспорт и доставките по море взети заедно. Това са между 8% и 10% от всички емисии на човечеството на година и проблемът продължава да се задълбочава. Освен това текстилният сектор е сред най-големите консуматори на вода и е вторият замърсител на вода в света. Няма друга единична индустрия, която да консумира и замърсява толкова много вода. Текстилът е новата пластмаса не само защото голяма част от него е направен от синтетични материи и има нужда от повече от 50 години, за да се разградят, но и защото  около 20% от глобалното замърсяване на водата е причинено от боядисването и довършителната обработка на текстилните продукти с микро пластмаси. Това е  причина вече да се говори и работи за сериозна трансформация на текстилната индустрия във всеки етап от нейната производствена верига, така че потребителите да използват по-дълго висококачествените текстилни изделия, бързата мода вече да не е на мода, а икономически изгодните услуги за повторна употреба и поправка да бъдат широко достъпни. Ето защо ролята на дрехите втора употреба в кръговата икономика е незаменима.
 
Текстът е част от редакционното съдържание на Информационния портал на неправителствените организации в България, публикуван е със съкращения. Целия текст може да прочетете оттук
Коментари (0)
Подредба: Сортирай
Все още няма коментари
Коментирай:
Изпрати
* Коментарите се одобряват от администратора на сайта преди да бъдат публикувани!