България "патентова" киселото си мляко на общия пазар на ЕС, след като Европейската комисия одобри включването на продукт с наименование “Българско кисело мляко” като защитено наименование за произход от България.
Това ново наименование ще бъде добавено към списък от 1 641 вече защитени селскостопански продукти, което означава, че само продукти, произведени у нас, могат да се наричат така.
„Българско кисело мляко / Bulgarsko kiselo mlyako“ е млечнокисел продукт, който се приготвя от сурово мляко, добито от овце, крави, биволи, кози или смес от тях и произведена в България симбиотична закваска от бактерии Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus, неподлагани на генетична модификация. Характеризира се със специфичен свеж, млечнокисел вкус и аромат, който се дължи на 34 вида ароматни вещества (ацеталдехид, ацетон, етанол, диацетил, ацетоин и др.), които се получават при млечнокисела ферментация на млякото под действието на двата микроорганизма. Те трансформират лактозата в млечна киселина и малки количества ацеталдехид и диацетил, които са сред основните вкусови и ароматни съставки на продукта. Учените смятат, че вкусът и ароматът се дължат на образуването на летливи и нелетливи киселини и карбонилни съединения при ферментацията. Хармоничното съчетание на тези вещества придава на продукта типичните за него вкус и аромат.
„Българско кисело мляко / Bulgarsko kiselo mlyako“ е с по-висока киселинност спрямо други подобни продукти и консистенция, която е хомогенна и сметаноподобна. Готовият продукт съдържа живи млечнокисели бактерии в стойности, които представляват минималното задължително съдържание на двете бактерии до края на срока на годност на продукта. Високото съдържание на живи млечнокисели бактерии в него го отличава от други сходни продукти.
В публикация за регистриране на продукта Вестникът на Европейския съюз отбелязва:
Фуражите за млекодайните животни следва да са 80 % на годишна основа, произведени в Р България. Фуражите с произход извън географския район са до 20 % на годишна основа. Дохранването се налага при неблагоприятни климатични условия в географския район. Животните се дохранват с малки количества фуражи, произведени извън географския район и това не оказва влияние на характеристиките на продукта, дължащи се на географската среда.
Освен с фуражи, животните се изхранват и пасищно. Пасищата са на територията на цялата страна. Периодът на пашуване продължава от март чак до ноември. Природо-климатичните условия в България благоприятстват отглеждането, респективно изхранването на животните целогодишно със смес от треви, използвани както в свежо състояние, така и под формата на сено и силаж. По-дългият период на паша обуславя разнообразието от минерали и витамини в състава на суровото мляко. То е със специфично балансирано съдържание на основните съставки, като например минерални вещества — калий, магнезий, фосфор и калций, протеини и витамини (А, B, E, D и фолиева киселина). Съдържанието на фолиева киселина в готовия продукт се повишава в сравнение с количеството ѝ в суровото мляко. Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus са в симбиотична връзка, която способства млечнокиселата ферментация и увеличава съдържанието на фолиева киселина.
Суровите млека, предназначени за производство на „Българско кисело мляко / Bulgarsko kiselo mlyako“, произхождат от Република България. Отличителна черта на суровото мляко е повишеното количество на Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus.
Симбиотичните закваски не са подлагани на генетична модификация и трябва да са произведени в Република България.
