Йосиф Ваацлав Шнитер, архитектът, проектирал една от най-красивите сгради в Севлиево - тази, в която днес се помещава художествена галерия "Асен и Илия Пейкови", вече има барелеф на фасадата на сградата.
Откриха го правнуците на Шнитер Мария Шнитер и Венцислав Шнитер и кмета на Севлиево Иван Иванов.
Барелефът е изработен от скулптора Цвятко Сиромашки,
който сподели любопитни детайли от работата на Шнитер. Като това, че е проектирал първия регулационен план на Пловдив, изработен в периода 1888 – 1891 година и утвърден с указ на Фердинанд през 1896 година. В този план търговската улица на Пловдив е проектирана за ширина от 50 метра с идеята, че под нея е античния стадион на Пловдив. Общинарите тогава обаче решават, че улицата ще е широка 12 метра и така възможността да се покаже античното наследство под нея е отнета.
Отляво на дясно: Цвятко Сиромашки, Венцислав Шнитер, Ивета Миленова, Мария Шнитер, Иван Иванов, снимка: "Севлиево онлайн"
Правнучката на архитект Шнитер, днес проф. Мария Шнитер, сподели, че с брат й Венцислав са за първи път в Севлиево и не скри удивлението си от начина, по който е съхранена проектиратата в Севлиево сграда от нейния прадядо. Между другото от нейния разказ се разбра, че нито една от стотината сгради на Шнитер не е паднала сама. Тези, които днес не съществуват са съборани по една или друга причина, но останалите са здрави и непоклатими.
Йосиф Шнитер е роден през 1852 г. в Чехия, в семейство на потомствени архитекти и инженери.
След завършването на висшето си образование във Виена, се мести в Москва, където приема православието и става доброволец в Руско-турската освободителна война. Пристига в България и след края на войната се установява в Пловдив, където строи забележителни сгради като сградата на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, Техническия отдел на Община Пловдив на ул. „Райко Даскалов“, първия Общински дом, днес Регионален природонаучен музей – Пловдив, Розовата къща, легацията на империята в Източна Румелия в Стария град и др.
Въпреки знаковите проекти и огромен принос за Пловдив, чешкият архитект така и не изгражда дом за себе си и семейството си и живее под наем. Една от благородните му постъпки е свързана с построяването на църквата в Батак. Освен с проекта и участие в строителството ѝ, Шнитер допринася за нейното изграждане, дарявайки средствата, които се полагат за труда му.
В Севлиево Шнитер построява жилищна сграда за Илия Денчев - първият председател на съда в града,
по-късно депутат в Учредителното народно събрание от 1879 г. Любопитен детайл е, че договорът за възлагане на работата и дължимото заплащане, е подписан точно на днешния ден - 13 октомври, но в 1878 г. Бил на два листа формат А4 и всички детайли около строежа и заплащането са уредени в тези два листа.
През 1914 г. Йосиф Шнитер ръководи възстановяването на пловдивския водопровод. Съоръжението е проектирано от него за един диаметър на тръбите, но в Общината решават да го изградят с по-малки в диаметър тръби. Получава се проблем, заплашващ да наводни града и Шнитер прекарва повече от три денонощия в ледената вода, за да установи как проблемът може да бъде разрешен. Това било фатално за него - през месец март водата във водопровода е още по-студена и архитектът се разболява от пневмония, която впоследствие става причина за смъртта му.
Изработката на барелефа и паметната плоча са възможни с помощта на „Вилерой & Бох България“, издаде директорът на Историческия музей в Севлиево Ивета Миленова.
