Съединението е актът, с който на 6 септември 1885 година автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, противно на решенията на Великите сили и Берлинския конгрес.
Това е първата реална стъпка към сбъдването на националния идеал и се нарежда сред най-големите и значими дела, подготвени и извършени от българи.
Симеон Радев пише за този период: „Живи бяха още всичките добродетели на Възраждането: любовта към рисковете, доверието в гения на масата, тоя юношески авантюризъм, чрез който възкръсващите народи побеждават историята; и вместо да буди уплаха, опасността породи сега у българите един неудържим и бесен устрем…“
При подготовката на Съединението и в борбата за неговата защита българските държавници и общественици показват политическа зрялост, а само месец по-късно войската демонстрира своята доблест в боевете при Сливница, Драгоман, Пирот и Видин.
6 септември е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
