Книжните пари или банкноти се използват наред с монетите за първи път в Китай през 7 век. Въвеждането им започва постепенно по време на династията Тан и продължава при династията Сун. Китайските търговци започват да издават записи на хартия, които са валидни за малки региони и са за определен срок. Правителството на Сун употребява такива записи в търговията със сол, върху която притежава монопол. Династията Сун разрешава на няколко магазина да издават банкноти, но през 12 век им отнема това право, защото самото правителството започва да произвежда книжни пари. В средата на 13 век започва отпечатването на стандартни хартиени пари, които са валидни за цялата страна.
Приблизително по същото време (7-12 век) в средновековния ислямски свят се развива оживена пазарна икономика въз основа на разширяващото се обръщение на стабилна валута с висока стойност (динарът). През 13 век понятието книжни пари навлиза в Европа, донесено от пътешественици като Марко Поло и Вилхелм де Рубрук. Европейски банкноти са издадени за първи път от „Стокхолмс Банко” едва през 1660 година.
Първите банкноти са въведени за редовна употреба през 1661 г. в Швеция. Страната е богата на мед и затова този метал е с ниска стойност, а от него се изработват монетите. Изготвените монети са извънредно големи и този непрактичен размер от по няколко килограма е причина постепенно да започнат да се заменят с книжни пари (банкноти). Повечето банкноти се изработват от тежка хартия, а понякога и от лен, памук или други текстилни тъкани. Употребата на печатани банкноти с установен номинал става популярна през 18 век.
След Освобождението на България от турско робство през 1878 година се възстановява традицията на българската държавност, прекъсната за повече от пет века. Започва изграждането на институциите, стопанството и управлението на модерна България. Младата българска държава започва да изработва собствени монети, а малко по-късно и собствени банкноти. Преди Освобождението и веднага след осъществяването му сънародниците ни са използвали всякаква чуждестранна валута като разменно средство при търговските си взаимоотношения. През годините стотици български търговци изнасят стоката си в съседни и по далечни страни. Други наши сънародници заминават да учат или на гурбет в чужбина. Всички те се връщат с чужда валута. Част от нея остава завинаги в страната. Дипломатически представители, както и представители на чужди търговски компании в страната ни също оставят значителни чужди парични знаци в родината ни.
Разбираемо основно са запазени предимно парични единици от останалите Балкански държави и от Русия, с която сме имали активни политически и икономически отношения през годините. Част от тези запазени банкноти се съхраняват в много наши културни институции и учреждения – музеи, галерии, различни банки и техните филиали, в частни колекции и т. н. Във фонда на Исторически музей Севлиево също са съхранени подобни банкноти. Те са дарени от родолюбиви наши съграждани. Банкнотите са от различни исторически периоди и са служели като парични средства в страни като – Русия, Сърбия, Унгария, Гърция, Германия, Османската империя, Австро-Унгария, Румъния, Хърватия и други.
Севлиевци и гостите на града имат възможност да ги разгледат от 9 февруари в Хаджистояновото училище.
текстът подготви Димитър Димитров от Исторически музей Севлиево
