В първата за новия творчески сезон изложба, озаглавена „Къща с лице”, дело на малките художници от Школа по изобразително и приложно изкуство „Синестезия”, сградите имат характер, емоция и индивидуалност.
Творбите украсиха Синята галерия на читалище „Развитие-1870”. Прозорците имат „очи”, входната врата е „уста”, а покривът или коминът са асоциирани с „коса”, „уши” или „шапка”. На белия лист – вдъхновение чрез форми и цветове, детско творчество, създаващо усещане за живот и гостоприемство.
Изложбата бе открита на 20 ноември 2025 г. от преподавателя по рисуване Велизар Захариев. „Предложих тази тема на децата, за да насоча вниманието им към заобикалящото ни пространство. На мен често ми се случва да откривам лица в комбинациите от различни предмети. Ние, хората с лекота превръщаме в живи същества неодушевените предмети във въображението си. Така често линиите на прозорците, вратите, стълбищата и покривите рисуват физиономии с различни емоционални състояния.”, разказа за идеята художникът и ментор на малките творци.
По думите му традиционната къща е като кутийка, място за откъсване от света. Тя има врата, която може да се отвори, но също и да стои затворена. А ние сме тези, които решаваме кого ще допуснем вътре. „Така лесно откриваме приликите между къщите и техните обитатели. Ние сме приветствени, или подозрителни, отворени, или затворени. Лесно разбираме другия човек, само трябва да го погледнем в очите и да разгледаме лицето му. Всичко се споделя автоматично, изплъзвайки се от мислите ни. Домовете ни също говорят за нас съвсем открито. Ние ги правим повече или по-малко красиви. В къщите си живеем заедно и заедно ги превръщаме в домове.”, доразгърна тематиката в детските творби Захариев.
Ако се чудите какво общо имат лицата и къщите, елате да разгледате изложбата на Школа по изобразително и приложно изкуство „Синестезия”.
