снимки: архив
Краят на зимата е. Дните стават по-светли, небето – по-синьо, а слънцето – по-ярко. По това време в Русия се чества най-веселият и най-пищният народен празник – Масленица. И както всяка година от Общинско движение "Русофили" канят своите приятели да празнуват заедно Масленица. Празникът е утре вечер, 22 февруари, от 18.00 часа, в камерната зала на дома на културата "Мара Белчева". А в празничната програма са включени изпълнения на дуо "Мелник" /баян и акордеон/ от Пловдив и севлиевското трио "Звън".
Масленица е древен славянски празник, свързан с изпращането на зимата и посрещането на пролетта. Отбелязва се от източните славяни. Дошъл е в Русия от езически времена и се е запазил след приемането на християнството. Седмицата, в която се празнува Масленица, се нарича Сирна седмица. Тя предшества Великденския пост.
Името на празника идва от ограничението да не се яде месо в определен период от време, но пък е разрешено консумирането на краве масло, млечни продукти и риба.
Масленица е подвижен празник и времето му на провеждане е свързано с датата на празнуване на Великден. Отбелязва се обикновено в края на февруари – началото на март.
Приготовленията за Масленица започват още през седмицата, предшестваща празника. Стопаните почистват дома, белосват пещта, приготвят празнични съдове, измитат боклука от двора и пред дома, закупуват в огромно количество продукти за празника: брашно, солена риба, бонбони и орехи за децата, мляко, сметана и краве масло.
Символът на Масленица са палачинките. Те са основното ястие по време на този празник. Пекат се през цялата седмица. Традицията да се пекат палачинки в Русия идва от езически времена, когато хората са се прекланяли пред бога на слънцето Ярило, когото молели да изгони зимата. А кръглата, гореща и румена палачинка много прилича на пролетното слънце. В образа на палачинката стопанинът почитал и бъдещия хляб. Да поканиш някого на палачинки в Русия е най-добрият повод да се помириш с него, да загладиш вината си и великодушно да простиш на хората, които са те обидили. Всяка стопанка по традиция си имала своя рецепта за приготвяне на палачинки, която предавала от поколение на поколение. Хората ядяли палачинките с масло, сметана, хайвер, извара, сладко, осолена риба, сварени яйца и др.
Един от символите на Масленица е сламеното „чучело”, облечено в стари женски дрехи, с което хората се веселят цяла седмица, а след това погребват или изгарят на огън.
Важна част от празника е возенето с шейна, теглена най-често от три коня. В надпреварата с шейни участват предимно млади двойки, на които им предстои женитба. Други широкоразпространени забавления са спускането с шейни на децата и младежите по заледени пързалки, превземането на „снежния град” и прескачането на огън.
Всеки ден от Масленица си има свое название. Първият ден е понеделник – „встреча” (посрещане). На този ден децата и младежите правят ледени пързалки, строят се въртележки и улични театри. Започват да се пекат палачинки. Децата правят от слама и стари дрехи чучелото „Масленица” и го возят на шейна из селото.
Вторник – „заигрыш” (заиграване). Започват веселите игри. От сутрин до вечер младите се спускат по ледените пързалки и ядат палачинки. Момците се заглеждат в девойките, а момите си търсят жених. Някои от тях вдигат сватба след Великден.
Сряда – „лакомка” (лакомница). На този ден тъщата кани зет си на палачинки. В домовете се слага пищна трапеза. На улиците и площадите се подреждат маси, отрупани с лакомства.
Четвъртък – „разгуляй”. В този ден започва истинско всенародно веселие, започва т.н. „широкая масленица”. Пекат се и се ядат много палачинки. Хората се веселят, пеят и танцуват на открито, спускат се от ледените пързалки, участват в „юмручни боеве” и други състезания и улични забави. Главното за мъжката половина е „отбраната” или „превземането” на „снежния град”. Около селото се носят шейни, теглени от „руска тройка”, „по солнышку”, т.е. по часовниковата стрелка, за да се помогне на слънцето по-скоро да прогони зимата.
Петък – „тещины вечерки”. Този път зетят кани тъщата на палачинки.
Събота – „золовкины посиделки” (седянка на зълвите). Снахата кани зълвите и други роднини на мъжа си и ги дарява с подаръци.
Неделя – „проводы” (изпращане). Този ден има и други названия: „прощеное воскресенье”, „прощеный день”. Този ден е кулминацията на цялата масленична седмица. Хората искат прошка от роднини, близки и приятели за причинените неприятности и обиди през годината. След това се изгаря сламеното чучело, което олицетворява всичко старо, лошо и отминаващата зима. Около него се пее и танцува. Жаравата от чучелото се прескача за здраве. Влюбените скачат през огъня, за да се провери силна ли е тяхната любов..
В продължение на много векове Масленица запазва характера си на всенародно веселие. Цялата обредност на празника е свързана с прогонването на дългата и студена руска зима и пробуждането на природата към нов живот. Част от ритуалите са свързани със стимулиране на плодородието и насърчаване на браковете сред младите хора. Смисълът на масленичната седмица е още и в избавяне от негативната енергия, натрупана през зимата, примирение с роднини, близки и приятели и подготовка за Великденския пост. Това е празник на пречистване на душата и тялото и раждане на нещо ново и красиво.
текстът е подготвен с помощта на Наташа Колева - председател на ОД "Русофили" Севлиево
