В края на 2023 г. на електронния адрес на "Севлиево онлайн" пристигна имейл от Тамара и Валентин Ганеви. В суматохата около празниците не обърнах внимание на написаното, което беше много лично. Дори реших, че имейлът е получен по грешка. На 2 януари обаче по телефона се обади лично Валентин Ганев, когото не познавам. Той и съпругата му живеят във Франция и са приятели с Васил Кънев. По повод годишнина от загубата на тази емблематична за Севлиево личност, те бяха написали своето послание към приятеля и човека. Публикувам го без редакция и съкращения и с благодарност на семейство Ганеви за избора да изпратят своите думи към Васил Кънев на "Севлиево онлайн", за да стигнат те до хората от Севлиево - градът, който Васил Кънев толкова силно обичаше и променяше непрекъснато към по-добро.
Широко скроен, открит, добронамерен; готов да помогне на всеки, дори и на този, който злоупотребяваше с щедростта ти.
Гледащ ясно и далеч напред, като локомотив теглеше хиляди "вагони " закачени за теб. А те бяха пълни с човешки съдби, с надежди, с успехи, с разочарования, с животи. Не се отказваше да започнеш отначало стръмните изкачване към следващата голяма цел! Защото знаеше как да я достигнеш и помагаше на другите да достигнат собствените си върхове. Ти и твоите съмишленици знаехте как да работите с "живата тъкан" на града - с хората и с техните понякога сложни взаимоотношения. Ти знаеше с кого да говориш за механика и с кого за култура, с кого за младо вино или за футбол...
Спомените за теб, Василе, могат да са и да си останат лични, въпреки че всеки, който чете тези редове може да ги допълни и да ги сподели. Да сподели и добро и лошо- защото и по теб са хвърляни "камъни и кал ...". Но кой ли гледащ и виждащ надалеч е станал " Пророк в собствената си страна", радващ се на почит и уважение? Кой ли български Будител с възрожденски дух не е пил от "горчивата чаша" на човешката завист и неразбиране "?
Никой не трябва да забравя, че ти мислеше и се грижеше за доброто на всички - за икономическото развитие на града, хората да имат работа, да има въможности за образование и бъдеще за децата, добро здравеопазване и развитие на културата във всичките й форми.
Благодарение на добронамереното ти лично отношение към всеки, който те познаваше или когото ти познаваше, ти остави следи в колективната памет. Не забравяше имената на хората, с които животът те срещаше, разговаряше с тях на теми, които ги вълнуваха. И макар, че професионалният ти път за кратко те отведе далеч от града ти, при всяка възможност се връщаше в Севлиево. За да отпразнуваш празници с приятели, за да се срещнеш с близки и познати, за да ги подкрепиш в трудни моменти или за да споделиш с тях поводи за радост!
Не успяхме да ти кажем довиждане.
Но в края на краищата, а ти стигна до края на този твой живот, това няма значение. Защото ти за нас си жив!
За хора като теб трябва да се знае, да се помни примерът им, да се пази в умовете и сърцата, защото те възпитават последователи!
Да се помни Човекът и Делата му!
Тамара и Валентин Ганеви
