Първият по рода си визуален архив за дългогодишните репресии над част от българските граждани – мюсюлманите, създадоха Диана Иванова, Зейнеп Зафер и Джулиан Мюлер.
Фотографиите, документиращи преименуването, изселването и прогонването на помаци и турци, или са разпръснати в лични и публични архиви в България, в Турция и по света, или изобщо липсват. Целта на този визуален архив е да запълни огромната празнина, като създаде първия по рода си отворен дигитален визуален архив на вътрешните изселвания, масовите депортации от страната и асимилацията, да събере на едно място фотографиите, документиращи репресиите над част от българските граждани – помаци и турци.
Архивът събира визуални документи на български фотографи, нaпълно непознати работи на световни фотографи, както и много ценните и неизвестни досега лични фотографии, правени по места от свидетели на случващите се престъпления. Специално внимание ще бъде отделено и на фотографиите, правени от репресивните държавни институции – милицията и Държавна сигурност, посочват авторите на проекта.
Дигиталният архив ще се развива постоянно и ще бъде отворен за научни изследвания, кураторски проекти, публични дискусии, отделни изложби, книги. А всички, които имат снимки, които биха могли да запълнят тази част от историята, могат да се свържат с авторите и съставители на архива тук.
Диана Иванова е журналист на свободна практика, куратор, групов терапевт, изследовател на травмата и психическите последици от живота в тоталитарна среда. Носител на Европейската награда за журналистика “Да пишем за Източна Европа” (2005). Съавтор на книгите „Аз живях социализма“(2006, съвместно с Георги Господинов, Калин Манолов, Румен Петров), „Травми и чудеса. Потрети от Северозападна България“(2010, съвместно с фотографа Бабак Салари), режисьор е на документалния филм „ЧУЙ“ (2014) за историята на радио „Свободна Европа“.
Зейнеп Зафер е преподавател и литературен историк в Университета в Анкара. Тя е съавтор на антологията “Когато ми отнеха името” (2015, съвместно с Виктор Чернокожев), в която са събрани стихове, разкази и спомени на хората, пострадали от насилствените асимилации на 70-те и 80-те години и на научното изследване “Tюркология в изгнание. Мефкюре Моллова. Биографично изследване” (2022, съвместно с Нурие Муратова). Родена е в пиринското село Корница и от дете преживява репресиите срещу своите родители и съселяни. После самата тя преминава през арести, съпротива срещу репресиите, съдилища, затвор, изселване вътре в България и накрая експулсиране в Турция през 1989а година.
