За първи път съм в Севлиево. Повечето от нас подминават града на път за Варна, но съм доволен, че съм тук с вас. И съм с вас като човек, защото в целия си живот съм се водил от това, че човекът е преди професионалистът.
Така непринудено Димитър Маринов, българинът, носител на "Оскар" с екипа на фирма "Зелената книга", споделяше със севлиевци преживявянията, довели го до 91-вата церемония за връчване на най-високите отличия в киното.
"Често ме питат как успя в Холивуд. Както се успява в България - с дисциплина". И може би точно в това, че съм българин, се корени моят успех"
Димитър Маринова е от онези, които умеят да се самоиронизират - изключително ценно качество, което не ти позволява да се вземеш насериозно и така да изтървеш важните хора и моменти, отредени да те научат на ценните житейски уроци.
Пред пълното с публика фоайе на Общината той разказа за влечението си към изкуството. Как от малък свирел на цигулка, научила го на дисциплина, но влечението към рисуването не го оставяло на мира. А когато трябвало да кандидатства след осми клас, родителите му избрали музикалното училище, той обаче искал в художествената гимназия. И понеже не можело да се кандидатства в две училища по изкуствата, той кандидатствал и в двете, но в музикалното с истинското си име, а в художественото като обърнал името си на Марин Димитров. Приели го. Но един ден майка му разбрала.
По това време вече бил запален по актьортвото, познавал лично Невена Коканова, от която по-късно вземал уроци по актьорско майсторство, за да кандидатства в НАТФИЗ. И тъй като бил бунтар по душа, отишъл да учи в железопътното училище. Избрал го, защото било най-лесното училище за учене в София. Там нещо в него се пречупило. Съучениците му били от обикновени работнически семейства, често с материални затруднения. "Тогава видях истинския живот. Те започнаха да ме канят на гости и аз видях един различен свят. Най-скъпият ми и до днес приятел е точно от това училище".
В Севлиево Димитър Маринов представи книгите си "Към сцената" и "Към екрана". Писани са в продължение на 15 години, но не ги нарича учебник, въпреки, че споделя, че България е единствена в Европа, която няма свой учебник по актьорско майсторство.
Това не са учебници, а пътеводители. Съзнателно исках да избягам от академичния език. В тях изливам житейския си опит като актьор, понякога и като човек. Защото когато аз прохождах в актьорството и четях Станиславски, нищо не разбирах. Все едно чета Библията.
Двете книги на Димитър Маринов „Към сцената“ и „Към екрана“ печелят годишния международен конкурс на библиотеката на конгреса в САЩ, най-голямата библиотека в света, в конкуренция с 280 хиляди първи книги на писатели и са част от 100-те книги изложени на специалната полица в библиотеката и представени на почетната корица на Нова европейска литература във Вашингтон.
Севлиево беше първият град от турнето на Маринов за представяне на неговите книги. Издадени са от издателство "Азбуки". Преди да се срещне с публиката актьорът бе приет от кмета на Севлиево, от когото получи луксозен албум със снимки от Севлиево.
Кметът Иван Иванов прие Димитър Маринов преди актьорът да се срещне с публиката, снимка: Община Севлиево
