Дияна Желязкова на четвъртата годишна среща на общността на Фондация „Америка за България“
Текстът е препубликуван от бюлетина на фондация "Америка за България"
„Трябва да ти пука и да си ядосан. Добрият журналист трябва да е непрекъснато ядосан. Не можеш да свикваш и да се примиряваш с безобразията.“
Това е философията на Дияна Желязкова – журналист от Шумен, издател на сайта за регионални новини Radian.bg и кореспондент на „За истината“ – независима платформа в подкрепа на критичната и разследваща регионална журналистика, финансирана от Фондация „Америка за България“. Извън София, журналисти като Дияна и колегите ѝ от „За истината“ често са единствените осветляващи работата на властта и държащи политиците отговорни за действията им.
Възмущение от случващото се в България е причината Дияна да остане във все по-непопулярната професия „журналист“ вече тридесет години. Заплащането на журналиста е ниско, а емоционалната цена на това да останеш верен на себе си – висока. Журналистите в България рядко получават признателност, но Дияна не може и да си представи да работи нещо друго. „Който го е страх от мечки, да не ходи в гората“, смее се тя.
Сериозна е обаче, когато казва, че журналистиката носи и много удовлетворение.
Как изглежда то за нея? „Да има реакция, последствия, търсене на отговорност“, казва Дияна. За нея са важни дори скромните победи и малките подобрения, извоювани в резултат от отказа ѝ да си замълчи. Радва я, когато нейни материали накарат общинските служби по озеленяване и поддръжка да си свършат работата или не допуснат млад човек от уязвима група да бъде неправомерно уволнен.
Въпреки че истината понякога тържествува, предизвикателствата често надделяват. В малките градове авторите на критични към властта материали са подложени на различни форми на натиск. Очернящите кампании в жълтите медии и тролските атаки в дигиталното пространство са предпочитани инструменти за сплашване на независими журналисти, но понякога последните са обект и на директни заплахи. Критичните журналисти не само не получават достъп до публично финансиране, но често са избягвани и от честния бизнес. В разговори с потенциални рекламодатели Дияна е свикнала да чува: „Не мога да рекламирам при теб, защото ще ми отрежат главата“.
Езикът е образен, но последствията за бизнеса биха били съвсем реални. Затова, за да поддържа сайта Radian.bg и да плаща хонорари на своите двама колеги, Дияна разчита на неколцина смели компании с национален бизнес и без местни зависимости. Самата тя работи на три места, за да се издържа.
Всичко това е преодолимо според нея. Все по-непоносимо ѝ се струва обаче усещането, че е сама. Приела е, че единствено тя в района на Шумен прави журналистически разследвания на местната корупция, но я гнети фактът, че освен Radian.bg „дори публични факти няма кой да съобщи“. В тази култура на мълчание, единственият начин да се освети местна несправедливост или злоупотреба е да се привлече интереса на национален вестник или телевизия – или, както в случая със зала „Арена Шумен“, на международна медия.
Безразличието на хората, било от страх или защото са свикнали със злоупотребите с власт, натъжава Дияна най-много. Изглежда, че никой нехае, че „гордостта и бижуто на Шумен“ им е струвало 14 милиона лева, но покривът му протича веднага след първите дъждове, а щетите по интериора са сериозни. Няма и желаещи да търсят отговорност както от строителя, така и от местната власт.
„Как е възможно това, защо хората не са ядосани?“ не спират да питат колегите на Дияна от немската телевизия ZDF по време на посещението си в Шумен. Втората по големина обществена медия в Германия изпраща разследващ екип на място, след като научава за случая със залата от публикации в „За истината“ и в „Черна книга на правителственото разхищение в България“, ежегодно издавания от фондация „Фридрих Науман“ сборник с истории за неправомерно похарчени средства на българския данъкоплатец.
Според очакванията, нито една местна медия не отразява историята, нито гражданите на Шумен търсят обяснения от властта.
Равнодушието понякога е прекалено дори за борбен оптимист като Дияна. През 2016 г. тя е на път да се откаже от професията, когато на работен семинар случайността я среща с основателя на „За истината“ Спас Спасов. Дияна така и не прави съдбовната крачка.
„Много е важно да видиш, че не си сам“, споделя за срещата си със Спас Дияна.
Освен че предоставя независима трибуна на разследващи журналисти от страната, „За истината“ организира обучения и осигурява юридическа закрила на съдебно преследвани журналисти. Най-важният принос на платформата обаче е в създаването на общност, на мрежа от съмишленици, борещи се със сходни предизвикателства.
Все по-често употребяван инструмент за сплашване на неудобни журналисти е пълното им пренебрегване. Докато други, лоялни репортери получават информация безпроблемно, Дияна е премахната от списъците за разпространение на информация, а на въпросите ѝ по време на пресконференции просто не отговарят. Затова често ѝ се налага да подава декларации по Закона за достъп до обществена информация.
„По всякакъв начин ми пречат да работя“, казва тя, но не планира да се отказва и смята да се ядосва още дълго. Надеждата ѝ е, че повече граждани ще се присъединят към нейното възмущение и ще я подкрепят в осветляването на истината.
Каузата си заслужава – качеството на живот на нашите общности зависи от това.
Какво още каза Дияна Желязкова пред годишната среща на "Америка за България", вижте и чуйте във видеото.
