На днешния ден, 16 април, през 1879 година, е свикано Учредителното събрание във Велико Търново. В него участват 229 депутати (по избор, по право и назначени). Вместо препоръчания от Берлинския конгрес Органически устав, народните представители изработват Търновската конституция, която подписват на 16 април 1879 г. Тя се състои от 169 члена, подредени в 22 глави.
Търновската конституция провъзгласява Третата българска държава за конституционна монархия с еднокамарен парламент. Основният български закон предвижда разделение на трите основни власти - законодателната, изпълнителната и съдебната. Според чл. 85 „Представителството на Българското Княжество се заключава в Народното събрание, което бива: Обикновено и Велико”.
Парламентът, заедно с княза, получава правомощията на законодателната власт. По нареждане на монарха министрите внасят законопроектите в Народното събрание, а след гласуването им те подлежат на утвърждаване от княза.
Още на следващия след приемането на конституцията ден - 17 април 1879 г., Учредителното събрание започва да работи като Първото велико народно събрание с една задача - избор на държавен глава.
Петербург предлага 22-годишния подпоручик и немски принц Хесенски, Александър Йозеф фон Батенберг. На 26 юни 1879 г. княз Александър полага клетва пред ВНС. На 5 юли той назначава първото българско правителство, ръководено от консерватора Тодор Бурмов. Така започва новата българска история.
Днес празнуват българските юристи. Честит празник!
