Днес е фалшива снимката на външния министър, утре може да е вашата

Има един стар трик, който днес работи по нов начин. Взимаш истинска снимка на човек, променяш я леко, така че да внушава нещо лошо и я пускаш по мрежите. Хората виждат снимка, вярват на очите си и я препращат. Такива манипулации стават откакто има фотография, но един нов случай заслужава малко повече внимание.

Наскоро това се случи с една снимка на българския външен министър. Струва си да я погледнем по-задълбочено. Не заради политиката, а заради похвата, който утре може да се използва срещу всеки от нас.

Предисторията

В средата на юни турският външен министър беше на посещение в София. От срещата излезе обичайната протоколна снимка на двамата дипломати. Пуснаха я и българското, и турското външно министерство.

Заради нея пламна спор - дали роклята на външния министър Велислава Петрова-Чамова е подходяща за такъв повод. Това, разбира се, е въпрос на вкус и всеки има право на своя. Но темата тук е друга.

Ден по-късно във Фейсбук тръгна втора версия на кадъра. И тя вече не беше истинска.

Какво е подправено

С  изкуствен интелект бяха променени детайли по облеклото и стойката на министъра, за да я представи в доста по-неизгодна светлина от оригинала. Промените са премерени. Подсилват точно онова, което вече беше подразнило много хора, и добавят внушение, каквото в истинската снимка няма.

Постът събра близо хиляда реакции преди някой да го провери.

А как изобщо се разбира, че снимка е манипулирана? Тук става интересно.

Машината се подписва

Проверка със специален инструмент откри в изображението следи от нещо, наречено SynthID. Това е технология на Google. Слага невидим воден знак върху всяка снимка, направена или редактирана с изкуствен интелект.

Знакът е хитро измислен - остава разпознаваем дори след като изрежеш или смалиш снимката. Появи ли се, значи, че  през кадъра е минал изкуствен интелект. В този случай снимката не е измислена от нулата. Реална е, но по нея са променени конкретни неща.

С други думи машината си е оставила подписа. Просто трябва да знаеш, че такъв подпис съществува и къде да го търсиш.

Защо това ни засяга

Дотук звучи като далечна, столична история - министри, дипломати, протокол. Но онова, което тя показва, стига директно до нас.

Доскоро да подправиш снимка убедително беше трудно. Искаше умение, скъпи програми, време. Днес се прави за минути от всеки  с безплатни инструменти. Резултатът излиза достатъчно истински, за да мине пред човек, който само хвърля око, преди да сподели.

Помислете какво значи това в град колкото Севлиево, където всички се познаваме по лице. Утре може да „изплува" редактирана снимка на учител от гимназията, на кмет на околно село, на лекар от поликлиниката, на човек, който се е спречкал с някого в квартала. Не е нужно да си министър. Стига някой да ти има зъб и да разполага с половин час свободно време.

Точно тук е лошото. Снимката открай време ни е служела за доказателство. „Око да види”. „Е как - имаше снимка…”. Вече не е така.

Помните ли колко пъти сме казвали „снимката не лъже"? Едно време наистина беше близо до истината - да „фотошопнеш” нещо убедително трябваше майстор. Сега трябва само да нямаш съвест.

Как да не се "вържем"

Няколко прости неща помагат, без да разбираш от техника.

Внимавайте с емоцията. Ако снимка ви ядоса или възмути прекалено бързо, точно това може да ѝ е целта. Силната реакция изключва проверката, а такива фалшификати живеят от нея.

Потърсете оригинала. Важният кадър почти винаги го има и от официален източник - институция, медия, самия човек. Сравнете двете. Сложени един до друг оригиналът и подправеното си личат.

Запитайте се кой печели. Кой пуска снимката и защо точно сега. Малцина редактират кадри за удоволствие - обикновено отзад има интерес.

И не бързайте да споделяте. Едно препращане „за всеки случай" разпространява лъжата. Ако не сте сигурни, че е истинска, задръжте я.

Какво остава накрая

Този път подправеното изплува сравнително бързо и невидимият воден знак свърши работа, но няма да е винаги така. Инструментите за откриване гонят инструментите за фалшифициране, а по средата стоим ние - с телефон в ръка и една снимка, която или е вярна, или не.

Затова най-сигурната защита не е инструмент. Навик е. Същият, който вършеше работа и при фалшивите телефонни кодове, и при „гнилото месо", и при завишените числа от екрана. Малко забавяне, преди да повярваш. Един въпрос повече, преди да натиснеш „сподели".

Този материал е адаптирана версия на проверено съдържание на Factcheck.bg, създадена с помощта на ИИ инструменти в рамките на проект VALIDAI. Фактите са проверени от екипа на Factcheck.bg. Адаптацията е одобрена от редактор преди публикуване.