„Доктор", „учен", „бивш служител във Файзер": защо в дезинформацията има фалшив авторитет

Леля от село се обажда в неделен следобед с онзи тих, леко притеснен глас, който познавате от детство – същият, с който навремето в рода съобщаваха кой се е разболял. Този път обаче не е за роднина. „Гледах видео – жена, била е началник във Файзер, казва, че във ваксините слагали нещо." Опитвате се да обясните. Тя слуша, кима. Две седмици по-късно в телефона ѝ идва нов клип.

Този път е мъж. „Бивш вицепрезидент във Файзер", пише отдолу. Знаел истината, която крият от хората.

Минават месеци и сцената се повтаря с досадна точност – друг с бяла престилка и друга тема. Веднъж е за Ковид, друг път за 5G, после за ваксините и аутизма при децата, а понякога за нещо мъгляво, наречено „кемтрейлс". Само едно е непроменено във всичките видеа – усещането, че вече сте го гледали. Имената се сменят. Лъжата – не.

Поколението на малкото, но истински авторитети

Поколението, което днес е между 40 и 65 г., е израснало с малко, но истински авторитети. Докторът и неговата дума, която е закон. Ако каже, че дете трябва да се ваксинира, никой не спори с него. Доверието във водещия на новините по телевизията (само с две програми) и учителката. Редът е прост: това са хора, на които вярваш, защото в повечето случаи са го заслужили. Да се доверим на човека с титлата лекар е доверие от десетилетията, в които авторитетът най-често е истински. Бедата е, че днес човекът с бялата престилка, който говори от екрана не е непременно докторът от поликлиниката, когото познаваме, защото този лекар може да е на хиляди километри от нас.

Една схема, различни теми

Похватът има име – фалшив авторитет. Шаблонът почти винаги е един и същ.

В центъра на историята е някой, който изглежда сериозно и звучи уверено. Има титла и минала връзка с уважавана институция – фармацевтична компания, университет, понякога дори НАСА. Говори научно, казва неща, които звучат истински, други не толкова, и някъде по средата идва намекът, че „официалната наука лъже", а „медиите крият", че точно на вас се разкрива нещо забранено. Накрая идва апелът: споделете, преди да са го изтрили.

Във всички случаи темата няма голямо значение, а oпаковката е една и съща.

Три имена, три истории

Карън Кингстън например наистина е работила във Файзер, но между 1996 и 1998 г., на позиция в маркетинга и продажбите, а не в научните изследвания. Видеата ѝ за наночастици в „кемтрейлс", които уж причинявали Ковид, идват цели двайсет и пет години след като е напуснала компанията.

Майкъл Ийдън пък е бивш служител на Файзер, но никога не е бил вицепрезидент, както го представят, и напуска фирмата още през 2011 г. – почти десетилетие преди пандемията. След 2020 г. се превръща в това, което Reuters директно нарича „герой на антиваксърите", а негови бивши колеги от същата компания публично изразяват тревога заради твърдения, които според тях издават „липса на научна строгост".

И накрая Питър Маккълоу – човекът, чието име се завъртя и у нас. Бил е кардиолог в Съединените щати. През 2022 г. Американският борд по вътрешни болести му отнема лекарските права заради упорито разпространявани неверни твърдения за ваксините срещу ковид. Днес ръководи фондация на свое име, която между другото продава хранителни добавки без доказана ефективност, и от време на време издава „доклади" – като онзи за уж връзката между ваксините и аутизма (отдавна опровергана).

Три имена, три истории – и в трите случая внушителната титла издържа точно толкова, колкото едно по-внимателно търсене в Гугъл.

Защо това изобщо минава

Ние не сме глупави, но  понякога „се хващаме”. Просто сме устроени по определен начин и това не е от вчера.

Още през 60-те години американският психолог Стенли Милграм прави серия експерименти в Йейлския университет, които и до днес се изучават в учебниците по психология. Участниците са инструктирани от човек в бяла престилка, представен за учен, да нанасят токови удари на друг човек в съседната стая. Силата расте удар след удар, докато според надписите по уреда стига нива, които биха били смъртоносни, а от другата стая се чуват викове и молби. И въпреки това голяма част от участниците стигат докрай – не защото са жестоки, а защото някой с авторитетен вид спокойно им повтаря: „Експериментът изисква да продължите."

Това, което Милграм доказва, не е, че хората са лоши. А че пред фигура, която изглежда като авторитет и говори уверено, вътрешната ни съпротива се топи учудващо бързо. Напълно човешко е. И точно затова е толкова удобно за всеки, който има интерес да ни продаде страх.

Четирите въпроса, които си струват трийсет секунди

Преди да повярвате на поредния клип (или преди да го препратите на цялата роднинска група), отделете време за четири прости въпроса.

Първо, експерт ли е този човек по точно тази тема. Един кардиолог може да е блестящ кардиолог и пак да говори врели-некипели за вирусология, точно както един инженер може да е отличен в своята област, без да разбира нищо от имунология. Компетентността в едно поле не се прехвърля магически върху друго.

Второ, говори ли за „скрита истина" и „цензура". Това не е тонът на учен, а реторичен трик. Истинският изследовател почти никога не приказва така, защото за него проверката от колегите е силата на работата му, а не заплаха за нея.

Трето, публикувал ли е нещо в сериозно научно списание. Не видео в YouTube, не файл, качен в платформа за свободно споделяне, а текст, минал през преглед от други специалисти. Ако цялата „наука" на някого живее само в подкасти и клипове, това вече подсказва нещо.

Четвърто, появява ли се името му под най-различни конспиративни теми. Един и същ човек, който днес обяснява ваксините, утре 5G, после „кемтрейлс", а накрая тайните общества, не предлага знание, а образ.

Какво означава това за нас

В Севлиево истинският авторитет има лице, име и адрес.

Педиатърът от поликлиниката, който помни не само детето, а и родителите му от едно време. Семейният лекар, при когото ходите от петнайсет години и който е следил кръвното ви през всеки сезон. Аптекарката от съседната пресечка, която знае точно с какво да не смесвате хапчетата си. Тези хора не правят клипове с драматичен фон, не намекват за скрити истини и със сигурност не молят никого да ги споделя. Просто седят в кабинета или зад тезгяха със собственото си име на табелата отвън. Правят го цял живот.

В това е цялата разлика. Истинският авторитет може да бъде проверен, потърсен, често дори попитан очи в очи. Фалшивият съществува единствено в кадъра на телефона ви – далечен, анонимен, без капка отговорност за това, което казва. Един разговор лице в лице с лекар, който познава вас и детето ви, тежи повече от двайсет препратени видеа с уверени непознати.

И накрая

Леля от село пак ще се обади. Ще има ново видео, ново име, нова уверена интонация и нова бяла престилка. Шаблонът обаче ще е същият – и тъкмо в това е добрата новина.

В момента, в който започнете да разпознавате шаблона, тези клипове бавно губят силата си. Не защото изведнъж сте станали по-умни от съседите, а защото сте изгледали достатъчно, в които някой авторитетен глас тържествено обещава да ви разкрие голямата истина.

А истината, както повечето важни неща в живота, рядко идва така. По-често идва от хора, които не настояват и нямат какво да ви продават.

Този материал е адаптирана версия на проверено съдържание на Factcheck.bg, създадена с помощта на ИИ инструменти в рамките на проект VALIDAI. Фактите са проверени от екипа на Factcheck.bg. Адаптацията е одобрена от редактор преди публикуване.