Документалният филм „Аз съм тук“ променя представите за остаряването

Какво означава да започнеш отначало на 70? И може ли изкуството да промени начина, по който обществото гледа на старостта?

Отговорите идват в документалния филм „Аз съм тук“ – силен и човешки разказ за хора, които откриват нов смисъл чрез танц, движение и принадлежност към общност. Лентата поставя във фокуса онези, които често остават невидими – възрастните хора, готови да предизвикат стереотипите и да започнат отново.

Филмът е създаден като част от проект за достъп до изкуство за хора над 60 години. През 2024 г. в рамките на инициативата се провеждат танцови уроци с участници на възраст между 60 и 85 години. В откровени интервюта те споделят за страха и смелостта да направиш първата крачка, за новите приятелства и за мястото си в общество, което рядко им дава сцена.

„Аз съм тук“ не е просто документален филм – това е послание. Послание, че възрастта не е граница, а възможност.

През април продукцията тръгва на национално турне, което ще премине през няколко български града. Всяка прожекция ще бъде последвана от среща и дискусия с публиката и гости, превръщайки събитията в пространство за разговор за остаряването, активния живот и силата на изкуството.

Спирки на турнето:

Севлиево – 2 април, 19:00 ч., Рок клуб „Кафе театър“

Велико Търново – 3 април, 18:30 ч., НЧ „Надежда“

Трявна – 4 април, 16:00 ч., Читалище „Пенчо Славейков“

Габрово – 6 април, 18:30 ч., Дом на културата „Емануил Манолов“

Казанлък – 7 април, 18:00 ч., Театър „Любомир Кабакчиев“

Стара Загора – 8 април, 18:30 ч., Регионална библиотека „Захарий Княжески“

Входът за всички прожекции е свободен.

Филмът е продукция на „Прозорец в небето“ ЕООД, с режисьори Иван Боров и Надежда Дичева. Зад камерата и монтажа стои отново Иван Боров.

Проектът „Аз съм тук“ стартира през 2024 г. и до момента през танцовите класове са преминали над 320 души на възраст между 60 и 92 години. Инициативата доказва, че изкуството може да бъде не просто израз, а инструмент за социална промяна – начин да се преодолее изолацията и да се върне усещането за принадлежност.

Това не е просто филм за старостта. Това е филм за живота – такъв, какъвто може да започне отново, по всяко време.