Душево - селото с най-много деца в община Севлиево и без безработица

Душево е едно от големите села в община Севлиево. Населението към края на миналата година е близо 1800 души. Селото има две кооперации – земеделска и потребителна, действащо читалище, пенсионерски клуб с 79 членове, пощенски клон, пълна детска градина и училище. Безработицата е нищожна.

Още преди две години гурбетчиите,

с които Душево бе известно, започнали да се прибират, разказва кметът на селото Нено Христов. Разбрали, че в Севлиево има работа и онези, които доскоро беряли портокали и маслини в Испания и Гърция, разбрали, че вместо да плащат квартири по чужбина, е по-добре да се приберат у дома. Фамилиите в с. Душево са големи, понякога от една къща работят трима, четирима души и заплатите им стигат, за да живеят добре. А като усетили сладостта на сигурния доход, работещите започнали да натискат децата си да ходят на училище. Така още един проблем за влашкия етнос, който преобладава в Душево, бил преодолян. В училището, според местния кмет, не търсят децата по къщите, за да ги обхванат, защото родителите били убедени, че за децата им е по-добре да са в клас.

Дотук картината изглежда добре. Но това е само повърхностния поглед. Селото, макар и с немалко население, не е подминато от проблемите на всички малки населени места в България.

„Да ви разказвам за проблеми, няма да ни стигнат часове“,

подмихва се председателят на пенсионерския клуб Ненчо Димитров, когото заварваме да играе карти в клуба със съселяните си. 

„Хигиената ни е най-големият проблем. Нали виждате какво е по центъра“. Наистина чистотата в селото е нещо, което може да се каже, че липсва. Центърът е осеян с чашки от кафе, опаковки, фасове, бутилки. А на насядалите на пейките пред кметството това не прави впечатление, се вижда от спокойствието, с което допиват кафето си, заобиколени от мръсотия. И със същото спокойствие добавят още една чашка към боклуците на мегдана. „Не можем да ги вкултурим нашите съселяни“, съгласява се по-късно и кметът на Душево. И се съгласява, че опазването на селския център чист е въпрос на самосъзнание от хората, не на работа от местната управа. "Не пазят. Не ги интересува дали е чисто“, жалва се кметът. Не че няма поставени кошчета за боклук, просто никой не изхвърля в тях, убеждаваме се и ние.

Дупките по селските улици са другото,

което тормози жителите на селото. „В някоя от тях може да се удави човек, когато вали“, казва една от жените, дошли в клуба на пенсионера. Дали преувеличава? Едва ли, ако се съди по подкрепата, която предизвикват думите й сред съселяните й. „Кметът ни е добър, работлив и честен. Колкото може, реагира“, допълват другите край масата. Сам направил пейките в центъра, сам, с материали от Общината, направил тротоар по една от селските улици. Строител е, много неща му идват отръки и като не го мързи, гледа да свърши някои неща за селото, за които нито пари, нито работна ръка има. Защото „от Севлиево идват само преди избори. Тази година поне два пъти ще ни посетят“, коментират в клуба.

По улиците в селото има дупки, в които можеш да се удавиш, когато вали, казва една от жените в пенсионерския клуб

Най-голямата болка на душевци е отеснелият гробищен парк. „Едно свободно място няма“, казва кметът. А като го питаме ако сега почине някой къде ще го погребе, казва: „Аз и сега съм в нарушение. Излизам извън границите на парка, но нямам избор“.

Проблемът с гробищния парк на селото е поне от 15 години.

Места в него няма, а покойниците, по 10-15 на година, се погребват в стари гробове. Решение има, обяснява ни кметът, подкрепят го и съселяните му. Само че един от тях пречи.

Накратко, гробищният парк, който е почти в центъра на селото, е пълен. Места за нови гробове в него няма, тъй като парцелът, отреден за парка, не позволява разширяването му. Решението е просто – Община Севлиево да отчужди съседни парцели и да ги отреди за разширяване на парка. Разбиране в общинската администрация имало, но собственикът на един от имотите, които трябвало да влязат в бъдещото разширение, не бил съгласен земята му да се ползва. Става дума за имот от около 800 кв. м. Въпреки отказа, имало вариант нещата да се задвижат, но документацията била при архитектката на общината, която не бързала, обяснява ни кметът.

„Аз връчител ли съм, или кмет?“

По около 500 призовки на година от частен съдебен изпълнител трябвало да връчва кметът на с. Душево Нено Христон. Според изискванията, той трябва да отиде най-малко три пъти на адрес, а ако не намери призования, да осигури свидетели, пред които да постави писмото от съдебния изпълнител на достъпно място на посочения адрес. „Всичко това го правя с личния си автомобил. Иначе как ще успея. Петстотин призовки по три пъти, ако отида на всеки адрес, няма да ми остане време за другата работа“, жалва се Христов. И пита към кого да се обърне, за да свалят от отговорностите му да върши работата на частните съдебни изпълнители.

Нено Христов - кмет на с. Душево

Защо са толкова много призовките, питаме го. Оказва се, че всичките са за заеми, изтеглени от жители на селото, но непогасявани коректно. И сега кредиторите си търсят вземанията по реда на закона. А закона е вменил на кметовете да вършат това, за което в града има назначени служители. „За едно малко село с възрастни жители това не е проблем, я има по пет, шест такива писма на година, но в Душево този проблем излиза извън нормалното“, споделя кметът.

Има и друго – нерядко му се налагало да се кара с хората, теглили и невръщали кредит. „Аз вина за това, че не са изрядни нямам. Банките и фирмите за кредити си носят отговорността, когато някой не връща взетите пари. А накрая аз се карам с хората“.

Поне веднъж в годината да ни дадат вишка

Имаме в селото три опасни дървета. Едното не знам как още не е паднало, дънерът му е хралупа. Не мога да ги премахна без вишка. А вишката от Севлиево не може да стигне до селата. Да се направи някакъв график за ползването й, не може ли? По един, два пъти в годината да я изпращат във всяко село, за да се почистят такива дървета. А не да стане някоя беля и тогава да мислим как да поправяме щетите.

И парите не достигат

За поддръжка на гробищния парк кметът разчита единствено на себе си. И на назначените жени по почистването, които изпълняват задължения по Закона за социално подпомагане. „Напролет обаче, като поникне високата трева, в гробищата се въдят змии. Жените ги е страх да влизат. И пак съм аз за всичко“. И за това кметът има решение в главата си: „В града нали има общинско предприятие „Обреди“. Не може ли техните работници да ходят и по селата. В Севлиево има два парка, косенето на тревата и подрязването на храстите се прави два пъти годишно. Смятам, че при добра организация, може да се намери вариант тези работници да помагат в селата“. А той не се оплаква, че се налага да върши чужда работа. Казва, че щом е за селото, е готов да отдели време и средства. Както когато лично прекарал вода за гробищата. Не крие обаче, че понякога му дотежава: „Като взема заплата първо си пълня колата с гориво, без нея не мога свърши и половината от това, което се налага“.

На покрива на кметството поникна растителност

Каквото е знамето, такава фасадата, такъв и покрива, на който поникнаха храсти 

Не е за вярване, но очите не лъжат – на покрива на административната сграда, в която се помещават двете селски кооперации, местния пощенски клон, кметството и пенсионерския клуб, са поникнали храсти и дървета.

Покривът не е ремонтиран откакто сградата е влязла в експлоатация през 1974 г. Не че няма съгласие от страна на общинската администрация да направи ремонт, но и тук нещата не вървят гладко. Местните твърдят, че от земеделската и потребителната кооперация не били съгласи да платят определената за ремонта сума. Виждало им се скъпо. А разрушенията по покрива се виждат с просто око и дори за неспециалист е ясно, че ремонт трябва спешно да се направи, докато не е започнала да се люпи фасадата на сградата, а водата да тече вътре в канцелариите.

И читалищната сцена чака за пари,

защото Читалището е едно от местата, което живее активен живот, разказват хората от с. Душево. За всеки празник правели програма, а към библиотеката работел компютърен кабинет. Изцяло е сменено ръководството на Читалището, а новият екип не скъпял сили да разнообразява селския живот.

Започнахме разказа за с. Душево с мръсотията, ще го завършим с проблема за контейнерите. В „Душевски колиби“ нямало и един. А районът бил оживен, напоследък семейства от няколко големи града си купили къщи и прекарвали летните месеци там. „Знам едно семейство софиянци, карат си боклука в чували в София“, разказва кметът.

И в Душево контейнерите не достигали. Сега му обещали от Севлиево петнайсет нови пластмасови, но той се съмнява че ще оцелеят дълго, подозирайки, че част от тях ще ги запалят.

Село Душево е едно от селата в България, където проблемите са колкото универсални, толкова и специфични. Хубаво, че местните си обичат кмета, защото доверието между хората и властта, макар и в лицето на един човек, е много важно за сигурността и спокойствието на едните и мотивацията на другия. Сигурно затова, когато ни изпращат, в пенсионерския клуб казват: „На тези избори не щем други кандидати да ни спускат. Кмет си имаме и друг не ни трябва“.

Текстът е от съдържанието на вестник "Седмицата"

автор: Емилия Димитрова