снимка: pixabay
Средният европеец използва до 200 пластмасови торбички на година, като повечето се хвърлят след еднократна употреба. Частиците, от които те са съставени, се разграждат бавно и могат да замърсят водите или хранителните вериги. За да бъдат намалени рисковете, ЕС се готви да ограничи използването на такива торбички. Евродепутати и Съветът договориха подробностите и на 31 март комисията по околна среда в ЕП ще гласува по постигнатото споразумение. Пленарният вот се очаква през април.
Всяка година 8 милиарда пластмасови торбички се изхвърлят в ЕС, като те замърсяват сушата и водите. Пластмасовите частици могат да навлязат в животните, а оттам – и в хранителната верига. В океаните се формират огромни острови от пластмасови отпадъци, като най-големият е в Тихия океан.
Биоразградими торбички?
Някои пластмасови материали се наричат „оксо-биоразградими“ от техните производители. В тях са включени добавки, обикновено метални соли, които ускоряват окисляването и разпадането на торбичките на малки частици, които са невидими за човека, но въпреки това замърсяват природата.
Новите правила дават възможност на Комисията да определи правила за етикетирането на такива продукти и да проучи как да се ограничи употребата им.
Най-много пластмасови торбички в Европейския съюз използват в Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Словения - по 466 на човек на година. Най-малко е потреблението във Финландия и Дания - едва по четири такива торбички годишно се падат на гражданин на тези държави. Нищожен брой граждани от развитите страни използват торбички за еднократна употреба - по 18 торбички на година използват в Люксембург и Ирландия, по 45 германците и австрийците.
Българите използваме на година средно по 246 пластмасови торбички.
До 2021 г. без пластмасови чинийки
Вчера Парламентът на Европа наложи пълна забрана до 2021 г. на продукти за еднократна употреба, за които има алтернативи, направени от други материали. Такива са клечките за уши, приборите, чинийките, бъркалките, сламките и дръжките за балони. Депутатите поискаха забрана и на оксо-разградимите пластмасови продукти, които се разграждат на много малки частици, както и на съдовете за храна за бърза консумация.
За останалите видове продукти са предвидени различни видове мерки. Компаниите, особено тютюневите, ще носят отговорност съгласно принципа "замърсителят плаща". Това ще важи и за производителите на риболовни принадлежности, които ще поемат разходите по събиране на загубени в морето риболовни мрежи.
За бутилките за напитки се въвежда цел до 2029 г. да се събират разделно 90% от тях (чрез схеми за заплащане за върнати бутилки). До 2025 г. трябва да се рециклират 25% от пластмасовите бутилки, а към 2030 г. ‒ 30%.
Етикетите на тютюневите продукти с филтри, чашките, кърпичките и балоните ще трябва да съдържат информация за това как те трябва да бъдат изхвърляни.
