Какво по-хубаво да си току-що дипломирал се от факултета по изобразително изкуство, да имаш идеи как ще подредиш живота си, но и да искаш да разкажеш през какво си минал, докато стигнеш до тях. И да го направиш не като поучаваш, а като покажеш сътвореното от теб самия, докато си се учил. А най-хубавото от всичко е, че има кой да ти подаде ръка и ти каже: "Давай, с теб сме!".
Ето такива мисли са ми в главата, докато разглеждам изложбата на Габриела. Защото за младото момиче тове е първа самостоятелна изложба. И тя е подредена не къде да е, а в Градската галерия на родния й град. И още символика има - открива я не кой да е, а човекът, който първи й е показал как да държи четката и да смесва боите - директорът на галерията Васко Василев. Горд беше Василев снощи, докато посрещаше гостите на галерията и Габриела. Защото изложбата е по-скоро разкриване на онова, пред което творецът минава, докато се учи.
Първото впечатление от платната, подредени в експозицията на младата художничка, е за статичност. Сякаш нещо е застинало и дори въздухът не помръдва. А то идва от самите картини - до една на седнали персонажи. Подпитвам Васко Василев защо е така и той обяснява - това са творби, които художничката е рисувала в последната година от своето следване. А тогава се рисуват най-вече хора, които позират и в повечето случаи те са седнали.
И още нещо се набива на очи при влизането в залата, където са подредени платната на Габриела Ангелова - те до едно излъчват мир, спокойствие, тишина...
"Благодаря на галерията на на г-н Василев за това, че подкрепи идеята да покажа студентските си работи. Надявам се и други млади хора, избрали изкуството за свой път, да има какво да научат от тях", каза младата художничка при откриването.
