Гергана Стоянова в СУ "Васил Левски"
Актрисата и водеща Гергана Стоянова се срещна вчера с учениците на СУ "Васил Левски". Гостуването й бе по инициатива на Училищното настоятелство и Ротари клуб-Севлиево.
В Севлиево Стоянова изнесе четири лекции под мотото "Аз уча, вярвам, мога, знам", на една от тях дойде и областният управител Мария Башева.
Към младите тя се обърна с думите "Забравете името ми, но помнете, че никой не Ви е длъжен и никой не Ви е виновен! ". Всеки ученик получи специална книжка, която Гергана определи като частичка от последната си мечта. Прави срещи с деца от 4 години, а книжките са начинание от последната година. В тях младежите са предизвикани да попълват информация за мечтите, целите си, за големи български постижение, за героите ни.
"Учете сърцето си да изпитва почит"- това призова децата Стоянова, като ги помоли да четат за делата на великите българи и успешни чужденци.
Тя цитира и думите на Робин Шарма: "В по-голямата си част умората е продукт на човешкия ум. Тя доминира в живота на тези, които нямат посока и цел.", като ги доказа и с примерите на житейските истории на Силвестър Сталоун и Мерилин Монро.
Стоянова сподели и своята история, която започва в село до Бургас, за да я нареди днес сред топ 3 на жените, които озвучават в България. Над 2,4 млн. думи и изрази звучат с гласа на Гергана Стоянова в онлайн правописния речник на БАН- "Берон". Нейният глас звучи от навигацията, от малкия екран, в радио ефира, в големите вериги магазини.
"Седях с тапа в устата и изговарях всичко, което виждах около себе си в продължение на 4 години.", спомня си Гергана как се е отървала от диалекта си по време на обучението си във театралната академия.
Основното си образование завършва на село. Иска да свири на пиано, но родителите й не могат да си позволят уроците, затова записва пантомима, народни танци и лека атлетика.
Обучението я отвежда в Бургас, където завършва гимназия. Ходи всеки месец на театър поне по два пъти и мечтае да стане актриса. Споделяйки своята мечта със съучениците си, получава само присмех. Това не я демотивира. Учи словата си наизуст, явява се на изпит и успява да влезе във висшето училище. Там получава нова доза присмех заради диалекта си. Вместо да се сърди, полага неимоверни усилия, за да се превърне днес в гласа, който чуваме навсякъде.
