Чавдар Мутафов е един от най-значимите представители на българския литературен авангард, един от най-оригиналните и ерудирани художествени критици в периода между войните.
По повод 135 години от рождението му и 70 години от смъртта му, Градската библиотека в Севлиево посвещава работата си през 2024 г. на Мутафов.
"Ще подредим специална витрина в библиотеката, всеки месец ще споделяме на страницата си във фейсбук текстове от и за него. Ще организираме младежки литературен конкурс и научна конференция, посветени на живота и творчество му", споделят от Библиотеката по повод решението да посветят започналата година на Чавдар Мутафов.
Член е на литературния кръг „Стрелец“ и публикува основните си произведения между двете световни войни. Занимава се и с литературна критика и работи още като архитект, художник, редактор и др. Женен е за писателката Фани Попова-Мутафова.
През 1944 е изключен от Съюза на българските писатели с обвинение за профашистки убеждения, а през 1945 без съд и присъда е въдворен в трудов лагер. През 1946 г. е освободен и за кратко участва в редактирането на сп. „Архитектура“, а от 1947 г. до смъртта си е безработен и никакъв негов текст не е допускан до печат.
Умира на 10 март 1954 г. в София.
Чавдар Мутафов има издадена една книга - "Дяволиада". Сборникът „Дяволиада“ включва 28 от най-добрите образци на българския диаболизъм.
Диаболизмът в световната литературата черпи вдъхновение от готическия роман и мистичния романтизъм на Е. Т. А. Хофман и Едгар Алан По. В Русия диаболизмът добива екстатични и гротескови форми в творчеството на Гогол. У нас в кошмара на времената между двете световни войни диаболизмът е натоварен с отговорността да трансформира темите и проблемите на модерността чрез езика на фолклора и фантазното, за да даде нова трактовка на отчуждението и на безсилието за справяне с битието. В този аспект произведенията на Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев и Чавдар Мутафов звучат изключително актуално и в наши дни.
След 9 септември 1944 г. Чавдар Мутафов е подложен на репресии и гонения от комунистическия режим. Заедно с още 28 наши писатели е обявен за „фашист“ и е изключен от Съюза на българските писатели. Без съд и присъда е въдворен в трудов лагер, от който е освободен през 1946 г., след което взима участие в създаването на списание „Архитектура“, спряно на следващата година от народната власт. Това е и последната публична изява на талантливия българин, който до края на живота си продължава да е унижаван и тормозен.
