Снимка: Pixabay
Малко преди началото на тазгодишната кандидат-гимназиална кампания, едно изследване на Института за пазарна икономика поставя отново въпроса за връзката между професионалното образование и нуждите на пазара на труда.
Обобщената справка за община Севлиево сочи, че от 146 завършили през 2023 г., само 16 са започнали работа по специалността. Ситуацията не е по-различна в предходните години.
През 2021 г. 11.5% от завършилите средно образование в община Севлиево са започнали работа по специалността. През 2022 г. процентът им е малко по-висок - 13%. И докато процентите дават една по-обобщена представа за проблема, в конкретни цифри ситуацията изглежда твърде тревожна. През 2022 г. от 66 завършили Професионална гимназия "Ген. Иван Бъчваров" едва 11 са започнали работа по специалността. В Професионална гимназия "Марин Попов" от 16 завършили един работи това, за което е учил. В гимназията по транспорт и машиностроене в с. Градница от 19 - девет работят по специалността си (данните са от ежегодния план за младежта, внасян за обсъждане в Общинския съвет на Севлиево, б.р.)
Продължава обучението в специалности, които не се търсят на пазара на труда
отчитат от Института за пазарна икономика. Данните показват голямата тежест на специалности и професии, от които бизнесът няма нужда, но запълват места – от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение. Въпреки, че общините отчитат ниската реализация на младите хора след завършване, образованието в професии, които не се търсят на пазара на труда, продължава, а дуалното обучение и професионалното ориентиране в училищата все още е крайно недостатъчно, посочват анализаторите.
В същото време се отчита, че и сред висшистите немалка част работят именно като продавачи, а всеки трети изобщо не заема позиция, изискваща висше образование.
Шлосери и заварчици са кът,
въпреки, че това са професии, които винаги ще се търсят и вероятността някой с подобна квалификация да не може да си намери работа практически е нулева. От ИПИ отчитат, че типичните за техникумите в миналото професии днес не са застъпени и посочват, че през 2023 г. под 50 ученици са започнали образование за професионална квалификация в професии като заварчик, стругар, шлосер, обущар.
На другата крайност - изключително разпространени, с близо 2500 новозапочнали ученици, са професиите, свързани с програмиране (програмист, системен програмист, приложен програмист, програмист на роботи и програмист на изкуствен интелект).
Целта на професионалното образование всъщност е осигуряването на работна ръка за местния бизнес от една страна, и заетост за завършилите, от друга. Затова от години се говори за връзката между образование и нуждите на бизнеса, която, видно от цифрите за реализация на завършилите, почти не съществува.
Качеството на образованието също има значение.
Голяма част от българските ученици нямат умения като аналитично и критическо мислене, правене на логически взаимовръзки, четене с разбиране, осмисляне на събития, аргументиране, решаване на ежедневни проблеми, показаха през декември 2023 г. резултатите от програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – PISA.
Когато след три години тези ученици излязат на пазара на труда, те няма да могат да се реализират в силно конкурентната среда, в която диктуват правилата на новите технологии. Докато има работодатели, които изискват от кандидатите за работа да попълнят на ръка молбата си за постъпване и то пред тях, защото искат да се уверят, че кандидатът може да пише, не можем да говорим за качество. Един от работодателите в Севлиево точно това изисква, нагледал се на хора ,които не могат да пишат, но имат диплома за средно образование.
Това лято 278 млади хора в община Севлиево ще получат диплома за основно образование, по данни на Регионалното управление по образованието. В Габрово са 466, в Трявна - 55, в Дряново - 46. Държавният план-прием в областта ще бъде в 13 средни училища. Ако приемем, че всяко училище има по три паралелки, в които осъщетвява прием в 8 клас (някои обявяват прием в една паралелка, други в повече пет, б.р.) излиза, че учениците, които се търсят са повече от съществуващите. При това сметката изключва деца, които ще отидат да учат в други области.
Това отново повдига въпроса дали не е необходимо да се реорганизира в дълбочина план-приемът в средните училища и той да започне да кореспондира с реалните нужди. Този въпрос обаче е с предизвестен отговор докато "парите следват ученика".
