Единствената запазена фотография на Йонко Каргьозов се съхранява в Исторически музей Севлиево
от Ивета Миленова, Исторически музей Севлиево
170-ата годишнина от рождението на легендарния революционер и един от водачите на Априлското въстание Йонко Карагьозов е повод за новата временна изложба в Исторически музей Севлиево.
В изложбата са включени единственият фотографски портрет на Карагьозов, достигнал до наши дни, фотографии на неговите приятели и сподвижници в опасното дело, на негови близки родственици, живописни творби от съвременни автори и др.
През изминалите години хората на Севлиево са показвали многократно своята почит към Йонко Каргьозов. На негово име е наречена улица, на мястото на родната му къща в самия център на града е поставена паметна плоча, негов паметник е издигнат в парк „Априлско въстание“.
Костите му почиват, заедно с тези на неговите загинали другари в гробница пред олтара на църквата “Света Троица”, където е поставена възпоменателна плоча. Цветята пред паметника и малкият музеен кът са нашия поклон пред светлата личност и саможертвата на героя Йонко Карагьозов. Вечна да е паметта му!
Войводата Йонко Каргьозов (10.02.1851 – 25.06.1876) е роден на 10 февруари 1851 г. в Севлиево, в семейството на заможен занаятчия и търговец. Завършва Хаджистояновото училище. Любим учител и възпитател по родолюбие му е свещеник Марин Софрониев.
Младият патриот е привлечен от д-р Стойчо Христов, другар на Левски, Каравелов и Ботев от Влашко, в основания от Апостола през 1870 г. революционен комитет в Севлиево.
През 1874 г. Йонко вече е заможен майстор и търговец на сапун и свещи, както и дребен добитък, притежава и собствен дюкян.
Карагьозов е сред дейците, възобновили работата на комитета през 1875 г. и е избран за деловодител. Започва трескава подготовка за въстание. В балканските села Гъбене, Батошево, Кръвеник, Ново село и махалите основната дейност извършват Стефан Пешев и Йонко Карагьозов. Като търговци те имат разрешение да пътуват свободно.
За Севлиевската въстаническа чета е решено да се подготвят униформи, поръчани при двама абаджии. Йонко Карагьозов бил много впечатлен от арнаутския хайдушки костюм и поръчал да му ушият такъв. С него той е на единствената си запазена фотография.
Най-труден е въпросът за набавяне на оръжие за бъдещото въстание. Комитетските пари не били достатъчни и Йонко Карагьозов внасял в комитетската каса всичките си приходи от търговията.
След арестуването на Пешев на 29 април 1876 г. в Севлиево, Йонко успява да се измъкне от блокадата на града и се добира до Кръвеник. На старото хайдушко сборище връх Бабан,
след прочувствената реч на дядо Фильо, въстанието е обявено.
Избрано е ръководство с воевода Фильо Радев и помощници синът му Христо, Йонко Карагьозов, Дончо Фесчиев и Георги Константинов. Въстаническата войска, организирана в групи, се отправя към Граднишкия боаз, където заема предварително уточнените позиции. На 2 май оттам е даден първият изстрел. На следващия ден, заедно с пристигналите на помощ новоселци, е отблъснато първото нападение на огромна башибозушка орда.
В Ново село още на 2-ри май комитетските дейци свикват верните на делото мъже в м. Божешкото, където се събрали около 250 души. Дребният на ръст, мургав и с черни като въглен блестящи очи, възслабичък,
Карагьозов е избран за войвода в Ново село и се проявява като истински предводител.
На 3 май група новоселци начело с Йонко Карагьозов усилено укрепват позициите си в Дебневския боаз. Поставени са и двата дървени топа. На следващия ден е и първото сражение, дадени са и първите жертви. Следващото нападение също е към Дебневския боаз. Тъй като имали добри прикрития и точна стрелба, въстаниците, начело с Йонко Карагьозов, успяват да го отблъснат.
Батошево и Кръвеник падат удавени в кръв.
Не са пощадени и монахините в Новоселския девически манастир. Много новоселци успяват да се спасят с бягство, докато на 11 май заглъхва и последната битка под връх Марагидик.
Севлиевският затвор е препълнен с арестувани въстаници. Скоро казанлъшки турци донасят в Севлиево главата на дядо Фильо. В затвора довеждат и синът му Христо, който се предава, за да не запалят наново селото заради него. Йонко Карагьозов се добира до с. Каябаш (днес Здравковец), но
e предаден от черна душа и заловен от турците.
Озовава се в ареста и понася мъченията заедно с другаря си Стефан Пешев. Съден от Извънредния съд и осъден на смърт, Карагьозов споделя злочестата съдба на Пешев и на 25 юни 1876 г. увисва на бесилото, оставил неутешима майка и бременна невеста, сестра и близки.
Костите на Йонко Карагьозов почиват заедно с тези на неговите загинали другари в гробница пред олтара на църквата “Света Троица”, където е поставена възпоменателна плоча.
