Преди приемането на еврото като официална валута в България се повече българи влагат средствата си в банкови сметки, отчита Economic.bg, като най-актуалните данни на Българска народна банка (БНБ) към септември сочат, че депозитите на домакинствата са стигнали рекордната 96.3 млрд. лв., а само за един месец са нараснали с 1.8 млрд. лв.
Внасянето им обаче не минава през проверки, а понякога и изисквани документи, като нотариални актове и трудови договори, посочва Economic.bg. От медията са се обърнали към търговски банки с въпроса как те проверяват средствата, внасяни на каса – какви документи изискват, как оценяват произхода на средствата и как се подготвят за новия валутен режим.
При внасянето на големи суми в брой, финансовите институции следват разпоредбите на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП).
Изисквания включват идентификация на клиента; опростена и разширена комплексна проверка, включваща събиране и верифициране на информация за клиента за неговата дейност, извършвани операции, използвани продукти и обем на трансакциите; изясняване произхода на средствата. При необходимост се изискват и документи, потвърждаващи посочения произход като договори, извлечения, нотариални актове и др.
Проверка на произхода на средствата се прави в три случая -
при откриване на сметка; при извършване на операция или сделка, ако стойността ѝ е равна или надвишава 15 000 евро (или еквивалент в друга валута) и при извършване на операция или сделка в брой, ако стойността ѝ е равна или надвишава 5 000 евро (или еквивалент в друга валута).
Т.е. дори един клиент да иска да открие една обикновена спестовна или разплащателна сметка, банката задължително ще проучи какъв е произходът на средствата, уточняват от специализирания сайт.
