Кметът на Севлиево Иван Иванов с министър-председателя Бойко Борисов, снимка: Габровонюз
от Емилия Димитрова
„И за водата, каквото сме се разбрали“. Това каза вчера премиерът Бойко Борисов на севлиевския кмет Иван Иванов на тръгване от Севлиево, където заедно с вицепремиера Томислав Дончев бяха на посещение за откриване обновения завод за санитарна арматура на „Идеал Стадарт-Видима“.
„Какво за водата, господин премиер?“, попита репортер на „Севлиево онлайн“, случайно дочул разговора.
Борисов не реагира. Всъщност реагира с поглед през рамо, докато вървеше към джипа си, а служител от охраната му помоли журналиста да се отдръпне, „да не ви удари колата“.
Днес в официалната страница а Община Севлиево се появи публикация със заглавие „Премиерът подкрепи Общината за финализиране на водните проекти“.
В текста по-долу обаче няма и дума за водни проекти. Затова е любопитно в какво се изразява подкрепата на Борисов и защо този път той пропусна да се похвали колко много е свършено за решаване на водния проблем в Севлиево. Сигурно още му горчи от една изтървана преди години реплика в Габрово „да видиш къпан човек в Севлиево не е лесна работа“, с която тогава си спечели доста неодобрение. А може да не помни какво е казал „между другото“.
Какво са се разбрали министър председателят и севлиевският кмет очевидно няма да разберем. Важно уточнение в случая е, че когато в Перник се надигнаха срещу липсата на питейна вода, в Севлиево вече бе обявен воден режим. Обявиха го на втория ден след балотажа на местните избори, въпреки, че в села от общината вода нямаха четиринайсет последователни дни, а в града налягането късно вечер и през нощта бе толкова намалено, че от пети етаж нагоре бе невъзможно да се ползва душ. Въпреки безспорната необходимост от въвеждане на режимно водоподаване, печеленето на изборите явно бе приоритет за управляващите и до последно мълчаха за очевидното. Гражданите – също.
Всъщност в Севлиево, за разлика от Перник, водните режими са трийсетгодишна традиция. Всяко лято, ако не капне дъжд повече от месец, се обявява режим на водата, тъй като общината се захранва изцяло от естествени водоизточници.
Най-потърпевши винаги са живеещите в селата, захранвани от етернитовия водоповод, строен през 50-те години на миналия век. Той е изграден, за да захранва и община Велико Търново, но в последствие търновци са си решили проблема с язовир.
По този водопровод авариите са чести, защото експлоатационния му срок отдавна е изтекъл. Освен това тръбите са с диаметър, който не позволява нормално налягане, т.е. не могат изобщо да се напълнят, за да стигне водата до крайните села, захранвани от този водопровод. Въпреки наложителната му реконструкция, държавата наля пари в другия севлиевски водопровод, който тръгва от Априлци и стига до с. Стоките, където е Пречиствателната станция за питейни води. И този водоповод бе амортизирал, а нуждата от ремонт наложителна.
Как управляващите смятат да действат срещу поредното засушаване и безводие в община Севлиево, можем само да гадаем. Явно нещо са се разбрали, на нас обаче не се полага да узнаем какво. Все пак изборите минаха, отпадна нуждата да са отзивчиви, не им е важно да бъдат и словоохотливи.
