Какво е общото между противогаз за кон, несесер с кожа от питон и еротични снимки от миналия век?

Може да не ви се вярва, но между противогаз за кон, козметичен несесер, тапициран с кожа от питон и еротични снимки от миналия век има общо. Обединява ги това, че всички са експонати от фонда на Исторически музей Севлиево, дарени през изминалата година. 

Тази вечер в Музея ще покажат пред публика новопостъпили предмети, всичките дарени, но и такива отпреди две хиляди години, като най-ранни са фибулите (безопасни игли) от времето на Александър Македонски (III в. пр. Хр.).

През 2024 г. във фонда на музея постъпват лични или тясно свързани с живота му вещи на Димитър Караиванов (1855 - 1935) - знакова фигура в севлиевската история около Освобождението и след това.

Той е личен преводач на Верещагин по време на войната, учил в Русия, известен на военните ни историци като първият дипломиран български конен офицер - завърнал се в Севлиево и основал първата кожарска фабрика в града. Много уважаван от съгражданите си, през 1896 г. е избран за народен представител. Дарението прави неговата правнучка Дияна Димитрова Генчева – Тарпанова. Точно тя предава на музея козметичният несесер, декориран с кожа от питон. 

Шест оригинални снимки на първия ректор на Софийската духовна семинария Йоаким Бакалов също са сред новите притежания на историците.

Дарението прави Маргарита Николова Несторова, правнучка на родения на 9 септември в с. Батошево Йоаким Бакалов. 

Биографията му тръгва от родното с. Батошево, където получава първоначално образование. Прогимназиалното завършва в трикласното севлиевско училище, а средното - в Петропавловската духовна семинария. Следва висше образование в Киевската духовна академия, което завършва през 1888 г. с научната степен „Кандидат на богословието”.

На два пъти Бакалов е назначаван за ректор (от 1901 до 1904 г. и от 1916 до 1917 г.) Той е първият историк на Априлското въстание в севлиевския край.

Благодарение на дарението на сем. Валентина и Косьо Копчеви за севлиевската история става известен Симеон Колев Кунишев. Той е дългогодишен хуманен фелдшер на севлиевския полк. Родом е от Ловеч, учи в санитарното училище в Русе, а след завършването му е изпратен на служба в Севлиево, където остава до края на живота си.

Десетките документи, писма и поздравителни картички на Кунишев се разкрива цяла непозната вселена. В архива му има писма от санитарното училище, от фронта при Чаталджа, житейски проблеми с брат му, снимки на полуголи жени.

За военната ни история от по-далечно или по-близкото минало "говорят" противогаз за кон и превързочни материали от Втората световна война,

санитарна носилка от периода и таблица за изчисление на ядрен взрив. Специално място в изложбата е отделено на оригинална снимка на гробовете на севлиевски войници от Първата световна война. Големи дарители на предметите, свързани с военната история, са Иван Балинов и Любомир Тотевски.

Музейните работници са признателни и на всички, отворили бабините сандъци,

запазили красивите произведения на жените и момите от севлиевските села. С много труд и усет за красивото са изработени пещимали, ризи, престилки, ковьори, памуклийки, дантели, чаршафи - всички от севлиевските села Ловнидол, Градище, Душево, Крушево, Идилево, махала Делък, махала Дългодреите.

През изминалата година са получени и дарения, които се отнасят за образованието в Севлиево. Освен няколко оригинални снимки на севлиевски ученици, с характерните за времето си униформи, документалният фонд на музея се обогати и със свидетелство за завършено основно образование. Документът е издаден през 1913 г. на името на Александър Пенчев Димитров и подписан от неговия баща, тогавашния директор на Гимназията Пенчо Димитров. Дипломата, както и бележници, тетрадки и няколко детски списания от 1948 – 1949 г. също са част от изложбата.

През 2024 г. в Музея постъпва дарение от арт център "Видима", което съдържа най-хубавите произведения на севлиевските деца. 

През седемте десетилетия, откакто съществува Музеят, фондът му се е попълвал предимно от дарения. Радваме се, че този дух се е запазил и пребъдва, не крие вълнението си директорът на Историческия музей Ивета Миленова. 

Изложбата „Новопостъпили експонати в музейния фонд“ ще бъде открита на 22 януари от 17:15 часа и ще остане достъпна за посетители до средата на месец февруари т.г.