снимка: binar.bg
Севлиево е един от градовете, в който Андрей Илиев, съосновател на академията за личностно развитие Leader Academy, проведе обучение с млади хора. Андрей се срещна с младежи от СУ „Васил Левски“ този следобед.
Андрей Илиев има богата и странна биография. Завършил е „Автоматика“ в Технически университетв София, след което „Българска филология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Участвал е една академична година по разменна програма „Еразъм“ в Universidad de Granada, Испания, след това учи “Международен Бизнес” в НБУ и завършва магистратура „Cognitive Semiotics“ в Aarhus University, Дания. Това, върху което специализира е памет, невролингвистика, ефективност на учебния процес с фокус активно учене и учене през преживяване.
Когато го питам какво прави в Севлиево, разбирам, че градът нито е специален за него, нито е избран по някакви особени критерии. Просто един от градовете в България, който Андрей посещава, за да говори на младите хора. По-скоро да ги обучава. А на какво ги учи?
„Търсим тези младежи, които са проактивни и не чакат нещата да се случат, а сами си ги случват. Тези, които искат да следват желанията си и да осъществяват мечтите си. Не случайно обучението ни се нарича „Изживей мечтите си“, защото мечтите са основната движеща сила при един млад човек. Това, което правим като акаодемия, е един формат, който е свързан с търсене на силните страни при младежите, за да разберат в какво са добри и да развият ключови компетентности, които отсъстват от обучението в училище и в университета“.
Защо са нарекли проекта си „Пробуждане“?
„Защото смятаме, че има немалка част млади хора , които буквално са се успали и разчитат на някой друг, а не на себе си. Което е много опасно, защото ако обикновено нямаш планове за себе си, попадаш в плановете на някой друг. Затова са ни необходими онези младежи, които искат да направят нещо, свръзано с тяхната реализация, а нашият фокус е академично, кариерно и личностно развитие“
Как един млад човек да различи правилно от неправилно? И какво да прави с емоциите си?
„Ако чувстваш едно нещо като твоето, ако интуицията те води в това усещане, то е правилното. Много е важен вътрешният глас, необходимо е да го слушаме. И ако имаш позитивни емоции, това е най-верният индикатор, че постъпваш правилно. Но когато имаш несдържани реакции, не си балансиран, изпитваш гняв и избухливост, тогава стават големи недоразумения, защото можеш да нараниш близък човек. Може да казваш истина, но от позиция на емоцията се разбира по различен начин. Много по-различни са нещата от позицията на уравновесеност, макар, че вербализираш едно и също нещо“.
А какво е щастието?
„Има четири хормона, свързани с щастието. Говорим за това как тези хормони да се произвеждат по различен начин. Говорим за допамин и серотонин, за кратки медитации, по 4-5 минутки, така че да останеш сам със себе си. Говоря на младите хора колко е важен смехът, колко голямо значение има да направиш комплимент, да прегърнеш някого. Всичко това води до отделяне на количества серотонин и допамин. Говоря им за другите начини за набавяне на допамин, до които не ги съветвам да прибягват като наркотици, алкохол, порнография...може малко да ги шокирам, но го чуствам като кауза“.
Макар Андрей и партньорите му Мариян и Георги Темелкови да са си поставили за цел да обиколят цяла България, това е само част от всичко, което правят, за да „отворят умовете и сърцата“ на младите българи. В Пирин планина те имат база, където провеждат едноседмични обучения. За тях се кандидатства предварително, а първоначално одобрените минават през събеседване. Обучението в планината, води се от 10 лектори – петима от академията, останалите пет са гост-лектори. Те „преподават“ на 16 младежи от цялата страна.
„Ставаме си приятели, изграждаме здрава връзка и продължаваме да общуваме. Много е важно ако нямаш средата, която искаш, да знаеш как да си я изградиш, за да можеш да се развиваш“.
Обученията в планината се заплащат. Другите, по градовете, са безплатни.
„Сами се финасираме. Няма как, знаете ли защо. Ако се съгласим някой да ни финансира ставаме зависими и не знаем кой с какви намерения и как ще го прави. Така че правим го сами , ще видим докога ще издържим, не мослим да спираме. Имаме и уикенд формати и други, малко по-стегнати като съдържание“.
А идеята?
„Ако тези млади хора, които обучаваме, успеят, ще има бъдеще в България. Но бъдещето не е аз си седя и някой оправя ситуацията, а всеки действа. Ако се научат да имат доверие един в друг и да работят заедно , чудеса ще се случат. Затова го правим. И защото искам младите хора да осъзнаят, че ако нямат планове за себе си, ще станат част от плановете на някой друг".
автор: Емилия Димитрова
