„Левски е фалшив герой“: един измислен цитат и неговите десет „автори“

Сигурно ви се е случвало. Във Viber групата на класа, на квартала или на рода някой пуска снимка: лице на известен човек, а отдолу едро изречение, което направо вдига кръвното. „Левски е фалшив герой.“, „Паметникът на Шипка трябва да се махне.“ Под него – въпрос: „Видяхте ли какво казал тоя?“

Повечето от нас не проверяват. Не защото сме наивни, а защото нямаме време. А и снимката е изпратена от някой, когото познаваме.

Точно на това разчита една схема, която проверителите от Factcheck.bg разплетоха в края на лятото. Оказа се, че зад „скандалните думи“ няма скандал. Има един и същ измислен цитат, който от години сменя притежателите си.

Какво всъщност се случи

През август 2026 г. в сайтове и социални мрежи тръгнаха публикации, че историкът Александър Стоянов е нарекъл Левски фалшив герой. Според същите постове той искал паметникът на Шипка да бъде премахнат и твърдял, че Германия е освободила Европа от Русия през Втората световна война.

Стоянов категорично отрича да е казвал каквото и да е от това. Постовете се появяват в личния фейсбук профил на бивш политически активист, а сайтът Faktibg.com публикува заглавие с „цитата“ за Левски.

Дотук прилича на поредната интернет кавга. Интересното идва, когато проверителите се поровят назад.

Един цитат, много „автори“

Изречението за Левски като „фалшив герой“ не е ново. Между 2017 и 2026 г. то се появява в поне десет материала на сайта Informiran.net и в поне три на Faktibg.com. Всеки път е с различно име под него.

Приписвано е на Божидар Димитров, Антон Тодоров, Лиляна Павлова, Анастас Герджиков, Мария Касимова-Моасе, Лена Бориславова, Андрей Гюров и дори на бившия издател на „Пик“ Недялко Недялков. Хора от различни партии, поколения и възгледи. Общото между тях е едно: когато „цитатът“ им е бил залепен, някой е искал да ги злепостави.

Същото важи и за останалите „изказвания“:

• Призивът паметникът на вр. Шипка да бъде премахнат е представян като думи на Кирил Петков през 2023 и 2024 г., а през 2026 г. – на Александър Стоянов и на Атанас Атанасов.

• Появява се и твърдение за Втората световна война - че Русия е окупирала Европа през 1939 г., а Германия я е освободила, е „казано“ от Лена Бориславова през 2025 г. и от Атанас Атанасов през 2026 г.

• И за Ботев през 2024 г. се работи по същия шаблон – „фалшив герой“ е използван и за него, отново с името на Бориславова.

С други думи, текстът стои на склад. Сменя се само снимката.

Сатира, която никой не вижда

Под публикацията във Faktibg.com има едно изречение: че статията е художествена измислица с развлекателна цел. От сайта обясниха пред Factcheck.bg, че материалът е сатиричен.

Проблемът е, че това изречение го няма в постовете във Фейсбук, откъдето хората всъщност научават „новината“. Там се върти само заглавието, през страници, които изглеждат като новинарски. А заглавието е направено така, че да го споделиш, преди да си стигнал до края.

Сатира, която не казва, че е сатира, на практика е лъжа с резервен изход.

Проверителите отдавна откриват косвени връзки между Informiran.net и Faktibg.com: еднакво съдържание, общи фейсбук страници, общ акаунт за реклама в Google. Дори „редакционният екип“ е съставен от несъществуващи хора с портрети, генерирани от изкуствен интелект. Когато през 2024 г. Factcheck.bg пише на сайта, отговорът идва от „Диана Атанасова“ – име от екипа, чиято снимка също е разпозната като изкуствено генерирана.

Кой точно стои зад тези сайтове, не е категорично доказано и това също е част от схемата: няма лице, няма и отговорност.

Защо в малкия град това хваща по-лесно

Да го кажем нормално: в Севлиево не живеем в интернет. Живеем един до друг. И точно затова сме по-уязвими към подобни неща, отколкото ни се иска да признаем.

В големия град подобна „новина“ не идва от непознат сайт. Тук идва от съседа, от колегата на  смяна, от братовчедката в групата на родата. Вярваме на човека, който я препраща, и неусетно пренасяме това доверие върху самия текст. Никой от тях не е искал да ни излъже. Просто и те не са проверили.

Второ, темите не са избрани случайно. Левски не е абстракция – на него е кръстена улица, училище или читалище в почти всеки български град. До Шипка от Севлиево се стига за около час; много от нас са водили там децата си, а после и внуците. Когато някой „иска да махне“ паметника, това не звучи като политика. Звучи като лична обида. А обиденият човек първо споделя, после мисли.

И трето, свикнали сме да смятаме, че „нещо все пак е казано, иначе нямаше да го пишат“. Схемата разчита точно на този навик. Не ѝ трябва да повярвате докрай. Достатъчно е да остане утайката: „Те такива са.“

Три въпроса, преди да натиснете „Сподели“

Не е нужно да сте проверител на факти. Стигат три въпроса, които отнемат по-малко време, отколкото да напишете коментар.

Къде и кога е казано? Истинският цитат има място и дата – интервю, предаване, реч. Ако под снимката има само име и изречение, това е сигнал.

Пишат ли го и други, познати медии? Ако известна личност наистина нарече Левски фалшив герой, това щеше да е водеща новина навсякъде, не само в един сайт без адрес и без истински редактори.

Не съм ли го чувал вече за някой друг? Едно търсене в Google на самото изречение често показва, че то е „казвано“ от различни хора години наред.

Ако отговорите не ви успокояват, най-разумното е просто да не препращате. Нищо не губите.

Какво следва

Подобни кампании не изчезват. Оживяват преди избори, около годишнини и празници – точно когато сме най-емоционални.

Левски не става по-малко герой заради едно измислено изречение. Но доверието между хората намалява всеки път, когато препратим нещо, без да проверим. А в малкия град това доверие е най-ценното, което имаме.

Този материал е адаптирана версия на проверено съдържание на Factcheck.bg, създадена с помощта на ИИ инструменти в рамките на проект VALIDAI. Фактите са проверени от екипа на Factcheck.bg. Адаптацията е одобрена от редактор преди публикуване.