Казват, че душата била невидима. И аз така мислех до снощи, преди да отида на изложбата на Убавка Тончев и Константин Симеонов-Костика. И там, в подредените по стените изящни картини на Костика, между които изумителните скулптури на Убавка Тончев, разбираш, че душата може да се види. Да, тяхната душа, на двамата, която е намерила видим живот в платната и пластиките им. Знам, че всеки автор е самобитен и у всеки има нещо, което те държи за гърлото. У един бушуват цветове, друг те кара да се заровиш в мислите си, трети ти навява тъга. У Убавка Тончев и Константин Симеонов има от всичко. Една изключителна нежност е предала на метала Убавка. Дори повече, оживила е на пръв поглед студения метал и както в приказката принцесата живнала след 100 години само от целувката на принца, така металните пластики на Убавка дишат, защото художничката им е вдъхнала живот чрез ръцете си.
Същото е и с картините на Константин Симеонов. Те едновременно респектират, но и прегръщат. Много странно е усещането пред тях. Излъчват топлина, интелект, мъдрост, а някои извикват усмивка. Един уникален свят върху платно. Всъщност, една уникална изложба на Убавка Тончев и Константин Симеонов-Костика, която снощи бе открита в галерия "Видима".
