Петък вечер. Читалището в село Богатово свети. Влизат хора. Но не за да репетират. Идват на извънредно общо събрание на Читалището, свикано по искане на читалищното настоятелство. Предварителната информация, която имам, е, че събранието може и да не се проведе, защото председателят на Читалището, който е и кмет на Богатово, Иван Борисов отсъства. На екскурзия е с хора от селото. В същото време от ръководството ме информират, че предстоят скандали. Имало съмнения за злоупотреби, работата не вървяла както подобава на една културна институция, съхранила духа на българите още от времето на Възраждането. Навикнала да не се доверявам, отивам лично на събранието, за да чуя от първо лице какво става в Богатово. Още повече, че преди два месеца отново бях в селото и написах един силно критичен материал за същото читалище. Резултатът беше, че секретарката Христина Янкова и кметът Борисов ми се разсърдиха, а някои хора от селото ме поздравиха. Нормална реакция, когато има засегнати и доволни.
Събранието, обявено за 18.00 часа, не започва. Един човек липсва за кворум. Двайсетина минути по-късно липсващият член на читалището влиза и събранието започва. Всъщност започват разправиите. На висок тон една част от присъстващите искат да няма събрание. Други казват, че ще има. В крайна сметка се подлага на гласуване дали да има събрание. Мнозинството решава да има. Избират председател и протоколчик. Преминават към първата точка, изключване на членове и приемане на нови. Нов скандал се завихря. Крясъците достигат до степен, когато не успяваш да разбереш кой какво казва. Да се чудиш откъде толкова енергия у тези хора да си крещят и надвикват. И къде е всъщност проблемът? Че тези, които трябва да изключат, отказали да се подпишат срещу получаването на поканата за събранието, което е знак да ги изключат. Други казват, че не може да се изключва заради отказ да присъстват на събрание и трябва писмено заявление. В крайна сметка и този въпрос е решен демократично, чрез гласуване. Мнозинството решава да не ги изключват. Следва отчет за културната дейност от началото на годината, представен от секретарката и финансов отчет. Тук вече напрежението е в най-силната си фаза. От контролно-ревизионната комисия отказват да пиемат отчета, тъй като не са имали достъп до финансовите документи на Читалището. Не приемат и ревизионния протокол, изготвен от счетоводна къща в Севлиево. Глас народен обаче, мнозинството отново гласува и приема отчета. Надига се нова вълна от скандали. И се дочуват изказвания, от които се долавят съмнения за финансови злоупотреби. Макар че при бюджет от 4194 лв., от които 2262 лв. са отишли за заплати, а 1128 лв. за осигуровки, остава нищожна сума за дейност. Питат защо са дадени 5 лв. за пита, вместо някоя баба да я омеси. Защо секретарката си е писала командировъчни за участия на самодейците в почивни дни и т.н. Има въпроси и относно банковите такси, таксите за превод на платежни и все неща, които не би трябвало да са обект на дискусия, тъй като е ясно, че нито една банка не извършва превод, без да си начисли таксата, нито пък сметките на читалищата са освободени от месечната банкова такса. За този разход от сметката на богатовското читалище са излезли 176 лв.
По това време от събранието аз напускам салона. Решавам, че нямам място там, където хората не искат да се изслушват и да разберат, че недоразуменията помежду им понякога идват от самите тях. Малко преди да си тръгна обаче, думата взема общинският съветник Петинка Михайлова, за която по-късно разбирам, че е поканена на събранието от читалищния секретар Христина Янкова. „Леко съм потресена“, каза на богатовци г-жа Михайлова. „Човек като каже Читалище, разбира място, където хората пеят и танцуват, а тук присъствам на едни разпри“. Михайлова застава зад секретарката Янкова, като прави уговорката, че не е в селото, за да я защитава, но намеква, че младите хора в селата са на изчезване, а Богатово е на пет минути път от града и има потенциал за развитие и културна дейност.
Давам си сметка, че от разказа по-горе няма кой знае какво да се научи. В Богатово обаче трябва да седнат и се разберат. Да си научат урока както откъм нормативна уредба на читалищна дейност, така и как да се отнасят един към друг. От ревизионната комисия са длъжни да знаят как е похарчен всеки лев от нищожния читалищет бюджет, а от ръководството на читалището са длъжни да им дадат информацията. И отчетът за приходи и разходи е редно да прочете председателят на контролно-ревизионната комисия, а не секретарят на читалището. И ако кметът, който е и председател на Читалището, не иска да ръководи институцията, да се оттегли както подобава, за да се избере читав председател, който ще тушира емоциите и ще усмири страстите, за да се започне истинска работа. Иначе, могат да си крещят колкото искат, но от това нито тези дето са срещу Христина Янкова ще спечелят, нито нейните поддържници. Просто ще упражняват силата на гласа си, а уверявам ви, това е по-скоро грозно и недостойно, когато говорим за Читалище.
На финала искам да кажа, че една от стените на малкия салон, в който богатовци се упражняваха кой по-силно да крещи на другия, е изпълнена с грамоти от участия на местните самодейци. Има от цялата страна и повече са за първи места. Ето, това, смятам, трябва да обедини хората в Богатово. Начинът да намерят сами.
