Мариян Хаджийски (в средата), вляво от него Милка Евтимова, зад него Пътьо Савов, снимката е на Деяна Денева, предоставена е от "Севлиево 21 век"
Мариян Хаджийски, собственик на "Росица" АД, е един от основателите на Съюза на работодателите в Севлиево, преобразуван по-късно в сдружение на бизнеса „Севлиево 21 век“. Спомените му от първите години, когато се създава организацията, пренасят в едно трудно време, но и време на ентусиазъм, в което водещо е желанието да се помага на града и обществото.
Кои бяхте първите ентусиазти за създаването на сдружението, господин Хаджийски?
В първия Управителен съвет бяхме Васил Кънев, който беше избран за председател, Иван Михов, тогава директор на Първа частна банка, който беше секретар, аз, Цоньо Събев от „Севко“, Иван Йонков от „Емка“ и Милка Евтимова, тогава директор на ДЗИ.
Каква беше основната идея, за да се обедините за обществена дейност и как тя еволюира през годините?
В началото на демократичните промени у нас започна и процес по смяна на ръководствата на работещите предприятия. При нас, в „Росица“, това стана в началото на годината, при други в края на 1990 г. и следващата 1991 г.
През 1991 и 1992 г. се ликвидираха стопанските обединения. Дотогава имаше стопански подразделения като СК „Битово машиностроене“, СК „Рила“, СК“ Трикотаж“ - всички бяхме обединени в такива стопански организации и през 1992 г., когато ни раздържавиха, предприятия бяха пререгистрирани в ЕАД и ЕООД. Нарушиха се икономическите и търговските контакти, фирми намалиха производството си.
Към работещите тогава предприятия често идваха искания за финансова подкрепа, на които отговаряхме според възможностите си. С колегите от „Емка“, „Видима“ и „Севко“ често се срещахме. От една страна за нас беше важно да обменяме опит в новата ситуация и да обсъждаме случващото се след промените.
Така след срещи и разговори учредихме тогавашния Съюз на работодателите в Севлиево. Приехме устав, а членският внос беше на база списъчния състав на фирмите учредителки. Първият управителен съвет беше в състав: председател Васил Кънев, секретар Иван Михов и членове Цоньо Събев, Иван Йонков, Мариян Хаджийски и Милка Евтимова.
Каква беше целта на организацията при създаването й?
Тя остана непроменена и до днес - създаване на по-добри условия за живот на гражданите на община Севлиево, подпомагане на здравеопазването, образованието, културата, спорта и охраната на обществения ред.
В края на всяка година провеждахме срещи, на които отчитахме резултатите. На тези срещи се връчваха и свидетелства за дарения.
Какви бяха първите ви дарения и дарителски инициативи?
Както казах, работещите предприятия не бяхме много, а постоянно се търсеха помощи. Болницата, например, нямаше дори дезинфектант и не можеше да купи. Ние и това купувахме. Цели качета с хлор сме купували от "Росица" за болницата.
Първите ни дарения и дарителски инициативи бяха продиктувани от нуждите. В началото на 1993 г. кметът Данчо Данчев помоли да подпомогнем млекопреработвателното предприятие „Сердика“. Беше възникнал проблем с охладителните системи и кметът поиска целева помощ от бизнеса. Мисля, че четири фирми събрахме около 50 хил. лв. и ги дарихме на предприятието, защото ставаше въпрос за млякото, което стигаше до търговската мрежа.
Постепенно стигнахме до заключението, че трябва да говорим с останалите фирми в града, защото нямаше как само три-четири фирми да помагат. По това време се създаваха много нови фирми, сред тях и съпътстващите фирми на „Видима“, които подпомагаха тяхното производство, но имаха стопанска дейност, което означава и възможности да заделят за благотворителност.
Така един ден се събрахме в стола на „Емка“ и учредихме Съюз на работодателите. Мисля, че учредителите бяхме 16, в последствие се увеличиха. Присъединиха се и клиенти на „Видима“ и други големи предприятия. Имаше и период, в който членове бяха физически лица. Мисля, че Пламен Марков беше първото физическо лице, член на сдружението.
Завъртя се сдружението, но целта беше да се включат повече фирми, като всеки дарява съобразно възможностите си и изцяло на доброволен принцип. За политика не се говореше, въпреки, че обстановката беше силно политизирана. Координирахме дейността си и с Общината.
Най-значимите проекти, които Вие бихте отсяли като реализирани?
Средствата, които се дадоха на „Бяла“ за закупуване на специални помпи. В края на града, на изхода за София, вляво, бяха направени кладенци, а с помпи се подпомагаше водоснабдяването. Градът тогава, през 1993 г. беше на режим и вода се пускаше само сутрин и вечер. Тези помпи бяха купени със средства на Съюза на работодателите.
Бих отличил инициативите в областта на здравеопазването. Болницата ни беше в окаяно състояние, не можеше да си позволи купуването на елементарни неща.
Много колеги изявиха желание да подкрепим изграждането на паметника на Стефан Стамболов във Велико Търново. Помогнахме и в тази национална инициатива. Бих отличил още ремонта и реставрацията на църквата „Св. Пророк Илия“. Това беше мащабна инициатива, в която се включиха много фирми. В резултат църквата освен реставрирана, беше санирана и газифицирана.
От днешна гледна точка, 30 години по-късно, след първоначалната еуфория, ентусиазъм да се помага на града и обществото, как оценявате дейността на сдружението като един от основателите му.
Положително. Всичко, което се прави, е в по-голяма или по-малка степен в полза на жителите на Севлиево.
Много неща бяха постигнати за 30 години и те се виждат. За съжаление възможностите за финансиране от фирмите намаляват. Високата инфлация и скъпият преди година ток ограничиха способността ни да заделяме за благотворителност. Затова смятам, че може да се изпълняват по-малки проекти, които не изискват значим финансов ресурс. Може да се работи съвместно със Сдружението на жените, с Ротари клуб. На запад това са организациите, които служат на обществото. Не е необходимо да се реализират мащабни проекти. В Австрия например Ротари помогна на дете, което е виртуозен цигулар, като му издаде дискове. На пръв поглед не е кой знае какво, но е помощ. Смятам, че може да се помага с малки инициативи, които дават резултат и имат значение за конкретен човек.
Мислите ли, че дейността на сдружението е разбрана и оценена?
Аз смятам, че нещата са много различни от годините, когато сдружението беше създадено. Днес Общината има достатъчно възможност и средства, за да осигури нормален живот на гражданите. Тя е и институцията, която основно трябва да се грижи за своите граждани. А организации като „Севлиево 21 век“ да помагат чрез изпълнение на малки проекти, чрез подпомагане на даровити и талантливи деца, отпускане на стипендии.
Без съмнение сдружението има своето място в нашия град и животът му няма да се ограничи до 30 години. Идват млади хора, образовани, живели в чужбина. И ние имахме опит, и ние пътувахме, контактувахме с колеги от други страни, но днешните млади са учили пет години в чужбина и идват с по-голям заряд и по-силна нагласа да работят.
На какво ви се иска да ги научите?
Да бъдат като нас - отговорни. Ние бяхме отговорни. Бяхме приятели. Помежду ни имаше много добра атмосфера. Същото пожелавам и на тях.
Отбелязването на 30 години от създаването на сдружението на бизнеса "Севлиево 21 век" чрез представяне на неговите председатели и учредители, е инициатива на "Севлиево 21 век", реализира се в партньорство със "Севлиево онлайн"
