Увеличената популация на кафява мечка и липсата на храна високо в планината води все повече мечки в ниското. В балканските села на община Севлиево да видиш мечка вече не е атрактивно преживяване, подобни срещи са ежедневие за балканджиите. А това се превръща в сериозен проблем, който касае не само собствеността на малкото останали хора в селата, но и тяхната безопасност.
Един от фрапиращите случаи е мечка, която се заселила в изоставена къща в село Кръвеник. Къщата, необитавана от години, била обрасла с къпинак, мечката си я харесала, там родила мечетата си и мечешкото семейство живее в нея. "В селото остана само един пчелин", казва кметът на селото Цветан Власеев, който прогнозира, че проблемът тепърва ще става по-сериозен заради измръзналите плодни дръвчета и липсата на храна за дивите животни.
Тази година има много сигнали за набези на мечки, разказва и кметът на с. Стоките Георги Александров. Почти всеки ден от хора от селото научавал за поредната видяна мечка. "Вече не ги броя, много са", споделя Александров. Ходели по пътищата, влизали в дворовете, събаряли огради и рушали пчелини. Само преди два дни собственик на къща в махала Джеловците му споделил, че през нощта мечка извадила рамките на кошерите му. Мъжът, който не живеел постоянно в Стоките, се принудил да спи нощем там, та дано опази малко от пчелина си.
Животните все по-малко се плашат от хората и свободно слизат посред бял ден в селата. А там са останали предимно старци. "Какво да направи един възрастен дядо, когато види мечка в двора си?", пита Цветан Власеев и си отговаря: "Нито козичката си ще излезе да пасе, нито двора си ще засее, защото тя като дойде, вършее наред".
В село Млечево засега има най-малко мечки. Кметският наместник Владимир Тодоров казва, че са 14 - две мъжки и дванайсет женски. Преброили ги по камерите на ловджиите. И там мечките се социализират. Тодоров на два пъти видял мече да рови в контейнер в махала Баева ливада. Било вечер, а той с мотор, но мечето нито от светлината на фаровете се стреснало, нито от шума на мотора. "Свикват с нас и не ги е страх, но не редно ние да свикваме с това", казва Тодоров. Там засега няма сигнали за нападения или инциденти, но никой не знае докога.
В селата Стоките и Кръвеник обаче сигналите са много, но на пръсти се броят подадените на тел. 112. А това е важно, ако хората искат да получат компенсации за щетите, които мечка им е нанесла. Може да е разрушен пчелин, но може и съборена ограда или друго. Когато има официален сигнал се събира комисия, която прави оценка на щетите и собственикът може да бъде компенсиран. За да се случи това обаче се задейства бюрократичната машина, а както всички знаем, тя е тромава, а ефективността й често съмнителна.
Въпрос на време е да стане сериозен инцидент, прогнозира и директорът на Държавното ловно стопанство "Росица" инж. Иван Степанов. Той се притеснява, че когато на хората им дойде до гуша от мечешки нападения, ще започнат да убиват, тровят или залагат капани за животните. Степанов не иска това да се случи и казва, че едно от решенията е животните да се подхранват, за да не слизат все по-ниско за храна. От Регионалната инспекция по околна серда и води във Велико Търново обаче са на друго мнение. Този вид подхранване бил забранен.
Мястото на мечките е високо в планината, ангажимент на институциите е да направят каквото е нужно, за да ги върнат в естествената им среда, а не да ходят по улиците и влизат в къщите на хората, категоричен е Цветан Власеев. "Никой не мрази мечките, напротив. Но това, което се случва в региона е много сериозно и далеч не безопасно както за хората, така и за животните", смята инж. Степанов.
Кметовете на засегнатите от набезите на мечки села се срещнаха с представители на институциите и общинския кмет, за да обсъдят възможностите пред нарастващия проблем
Проблемът е обсъден и на нарочна среща при кмета на Севлиево д-р Иван Иванов в присъствието на представители на институциите - инж. Иван Степанов, инж. Радослав Славов (директор на РДГ - Велико Търново), инж. Станислав Станчев (директор на РИОСВ - Велико Търново) и кметовете на селата Стоките, Кръвеник, Батошево, Столът и Млечево.
За да намали лова и бракониерството и за да опази популацията, на 31.12.1992 г. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) издава заповед, с която обявява мечката за защитен вид. От този момент нататък отстрел е допустим само на мечки стръвници, мечки медарки и такива, които са загубили страх от хората, и то след разрешение, одобрено от МОСВ.
От 2011 г. Изпълнителната агенция по околна среда провежда ежегоден мониторинг на състоянието на вида.
