На 11 септември парламентът готви удар срещу демокрацията

Горчива символика има в това, че на датата, когато чрез терористични атаки върху хиляди мирни граждани през 2001 г. бе нанесен най-тежкият удар срещу правото на живот и достиженията на съвременната демокрация в историята на съвремието, българските законодатели се готвят да вземат решение, което ще се отрази трайно негативно на правовата държава у нас. Става въпрос за прокарването на промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) въпреки наложеното президентско вето. Тези промени са изцяло в ущърб на гражданите и бизнеса и са в полза единствено за олигархията.

Във вторник, 11 септември, водещата правна комисия си е поставила за задача да преодолее ветото без дебат, видно от това, че въпросът представлва една от петте точки от дневния ред. За съжаление, този подход не е прецедент.

За да се разбере значимостта на промените в АПК е достатъчно да се припомни, че всяка година десетки хиляди граждани, фирми и организации на граждани се обръщат към административните съдилища, за да търсят справедливост по спорове, свързани с цяла палитра въпроси за законността на държавното и общинското управление, като: неправилно определяне на данък, определяне на пенсии, право да строят, обществени поръчки, концесии, териториално устройство, кадастър, здравеопазване, образование, избори, полицейско задържане, обезщетение за вреди от държавата и общините, достъп до обществена информация, защита на личните данни, защита от дискриминация, защита от незаконно уволнение на служители, достъпна градска среда, право на здравословна и чиста околна среда, права на деца и много други.

Стотици хиляди граждани, уязвими групи и представители на бизнеса са потърсили икономическа, социална, правна и в крайна сметка – човешка справедливост от съдилищата в системата на административното правосъдие за последните 20 години, откакто то съществува у нас. Независимо от несъвършенствата и проблемите, които съдебната система, като част от системата на държавно управление има, в голяма част от случаите тези хора и организации постигаха достойни решения, които са и единствена спирачка пред административния произвол, ароганттността на власт имащия, местния феодализъм, полицейщината, авторитарното управление, кражбите от народа и корупцията на властта. Така административното правосъдие се изгради като основен инструмент за демокрация, равни възможности, развитие на гражданското общество и пазарната икономика, честно разпределение на доходите и увеличение на благосъстоянието.

Още през 2017 г. представители на гражданския сектор в България като Програма достъп до информация (ПДИ), посветила 22 години в борбата с административния произвол и корупцията чрез подкрепа на прозрачността на управлението, и други неправителствени организации, както и бизнесът, представляван от организации като Стопанската камара, се обявиха против промените в Административнопроцесуалния кодекс, свързани с драстично повишаване на таксите за касационно обжалване, въвеждане на закрити съдебни заседания без участие на страните, премахване на втората съдебна инстанция по много дела и др. Срещу някои от тези промени се обяви и пленумът на Върховния административен съд (ВАС), без чиято роля през изминалите 20 години много незаконни афери и безобразия на изпълнителната власт и местните феодали нямаше да бъдат спрени. Основна последица от измененията е ограничаването на достъпа до съд и качеството на правосъдието в случаите на оспорване законността на актовете и действията на администрацията.

През юли 2018 г. по искане на ПДИ, подкрепено от 50 граждански организации държавният глава наложи вето на промените в АПК. По-рано през годината Конституционният съд даде червен картон за други, сходни по замисъл промени в АПК, чрез които политическото инженерство направи опит за противоречащо на Конституцията създаване на нов съд, паралелен на ВАС (вж. и становище на ПДИ по конституционното дело).

От внасянето на законопроекта в началото на юни 2017 г. до момента липсва анализ на реалното състояние на административното правораздаване и проблемите в него, както и обоснован отговор на въпроса какво изобщо наложи промените в АПК.

Ако не всички, то поне повечето гафове и корупционни скандали на управлението през 2017-2018 г. бледнеят пред прокарването на промените в АПК. Те са шамар за гражданите, дребния и средния бизнес, върховенството на закона и малкото защита на правата, която за три десетилетия нашето общество успя да постигне.

Призоваваме както народните представители, така и лидерите на политическите партии, които носят отговорността за сегашното управление, да спазят ангажиментите, с които са избрани, сред които не фигурираше лишаването на хората от достъп до правосъдие.

автор: Александър Кашъмов,

ръководител на правния отдел на Програма достъп до информация

Текстът е от съдържанието на блога на Фондация Програма Достъп До Информация, публикуван в рубриката "Точка на достъп"

Какво пише в имотните декларации на местната власт
Политика
Общински съвет Севлиево на живо - само през един браузър
Политика
На 11 септември парламентът готви удар срещу демокрацията
Политика
Заседанията на ОбС Севлиево в интернет – нямо кино, но цветно
Политика
Росен Цветков встъпи в длъжността зам.-областен управител
Политика
Прекратиха пълномощията на председателя на ОбС в Дряново
Политика
Със севлиевски ученици Илхан Кючук е на финала за "Иновации в политиката"
Политика
Възможностите на цифровата икономика дебатираха в Брюксел
Политика
ВАС потвърди избора на Ани Любенова за кмет на с. Градница
Политика
На 17 юли Кристина Сидорова ще има приемна в Севлиево
Политика
Виртуалната приемна на Кристина Сидорова е активна
Политика
Съветници от Севлиево са на официално посещение в Полша
Политика
За екскурзия в чужбина се стягат съветниците на Севлиево
Политика
Системен натиск върху властта за водата, обеща Сидорова
Политика
Христо Гунчев положи клетва като общински съветник
Политика
По нов начин да се финансират читалищата, искат социалистите
Политика