Търсене

На 28 август отварят къщичката в края на града, дом на д-р Москов

На 28 август отварят къщичката в края на града, дом на д-р Моско

Мястото е откъснато от градския шум и ако човек не знае, че там има къща, няма да я открие, снимка: Община Севлиево

На 28 август се навършват 117 години от рождението на големия български социалдемократ, доктор по международно право и почетен гражданин на Севлиево д-р Атанас Москов.

По този повод Исторически музей Севлиево отваря свободно врати на малката къщичка зад гимназия "Марин Попов" - домът, в който семейство Москови живяха, днес е музей.

Мястото е откъснато от градския шум и ако човек не знае, че там има къща, няма да я открие. Домът е запазен напълно автентичен, а малкото пространство е пропито от духа на фината интелектуалка Рене, доктор по социология и икономика, принудена да търпи неудобствата на един много беден и нелек живот, но да бъде до съпруга си. По стените са спомените за таланта на рано починалия им син, едва 20-годишен. А всичко останало е спомен за "мъдрецът от замъка на свободата", както наричаха д-р Атанас Москов.

Желаещите могат да посетят къщата-музей на 28 август от 9.00 ч. до 13.00 ч. със свободен вход. 

Д-р Москов е роден на 28 август 1903 в Севлиево. Той е девето, най-малко дете на скромно българско семейство. По това време в града вече има силна и влиятелна организация на Българска социалдемократическа партия (БСДП). Един от дългогодишните ръководители на БСДП Андрея Конов става негов кръстник. По-късно в организацията влизат и по-големите му братя, а когато всички са пратени по фронтовете на Първата световна война, той е едва на 13 години, но принуден да поеме грижите за дома.

В гимназията става основател и председател на младежката социалдемократическа група „Жан Жорес“, заради което е изключен от училище.

На 19 години е приет в Софийския университет, където следва две специалности - право и дипломатически науки. по време на следването си работи, за да се издържа.

По-късно заършва дипломатически науки в Брюкселския свободен университет. В Брюксел д-р Москов успешно съчетава работата в Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал с подготовката на докторска дисертация по международно право, която защитава през 1936 г. Спечелва стипендия, но се отказва от нея и работи, за да е независим.

Докато е в Белгия, д-р Москов взима участие в дейността на местните социалистически организации. Младият и образован юрист бързо се превръща в един от лидерите на социалдемократите в България, а на международната сцена е сред най-авторитетните българи.

През 1936 г. създава семейство с белгийката Рене Едмонд Вилме. 

Срещу Георги Димитров не може

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. д-р Москов е член на Централния комитет на БРСДП и става редактор на вестник „Свободен народ“. През 1946 г. печели мажоритарните избори за народен представител срещу водача на комунистите Георги Димитров. По-късно изборът е касиран, прекратени мандатите на Москов, и на Кръстю Пастухов. Корифеите на комунистическата пропаганда се страхуват да се изправят срещу такива уважавани и опитни политици, чийто стил и маниери са твърде европейски. Москов е отстранен и от преподавателското си място по международно право в Софийския университет. Това е само началото на дълги и изтощителни репресии срещу интелектуалеца.

Без съд и присъда

През 1949 г. Атанас Москов влиза в затвора без съд и присъда за цели две години, в които офицери от ДС го подлагат на физически мъчения. Бива подложен на такива репресии, че според очевидци, когато случайно попада в една килия с главния секретар на БСДП Коста Лулчев, цял ден не могат да се познаят и се разпознават едва по думите и по гласа. Веднага след като е освободен през 1951 г. д-р Москов е принудително изселен  в Севлиево. 

В лагера "Белене"

Само няколко месеца по-късно отново е арестуван и този път изпратен за четири години в лагера „Белене“, където остава две години, през които е принуден да копае изкопи по норма. По същото време съпругата му, доктор по социология, работи с мотиката в местното ТКЗС, за да издържа семейството. Със собствените си ръце белгийката построява малък дом в покрайнините на Севлиево, където всеки ден чака съпруга си да се върне от затвора. Цялото пребиваване на доктора по право по затворите е факт, въпреки липсата и на обвинителен акт, и на съдебен процес.

Униженията на свободата

Мъченията и униженията не успяват да сломят духа на д-р Москов. Оцелял  в „Белене“, той е покосен от още едно нещастие – единственият му син умира едва двайсетгодишен.

След завръщането от лагера дълго време не му дават работа, докато накрая го назначават на дребна чиновническа длъжност в местната психиатрия в Севлиево. Извън затвора той е неотлъчно следен от ДС и останалите репресивни органи на комунистическата държава.

Силният социалдемократичен дух на д-р Москов доживява до края на комунистическия режим.  Той вижда с очите си падането на Берлинската стена и рухването на тоталитарните режими в цяла Европа. Въпреки преклонната си възраст, д-р Москов отново е обхванат от ентусиазъм. Броени дни след 10 ноември 1989 година – на 26 ноември, заедно с шестима свои съратници, политически лагеристи и затворници, възстановяват БСДП. На 5 януари 1990 г. социалдемократите на Атанас Москов и Петър Дертлиев връщат името на партията, а д-р Москов е избран за председател, но скоро се оттегля заради напредналата си възраст.

По време на демокрацията остава да живее в Севлиево - сам в малката къща сред нивата, построена от вярната му съпруга, заобиколен от книги и спомени. Бившият политик, юрист, общественик, журналист и затворник умира на 28 януари 1995 година, на 92 години.

(за биографията на д-р Москов са използвани факти от bulgarianhistory.org)

Коментар на редактора: Този коментар съм написала по повод годишнина от рождението на д-р Москов през 2018 г. Днес няма да го кажа по-добре, затова го препубликувам: 

Добре, че са историците да отбелязват годишнината. Политиците, идващи накуп преди години, се измориха да отдават почит. През януари, когато отбелязваме смъртта на Доктора, социалисти, социалдемократи и производни се надпреварваха кой първи ще стигне до гроба му. А онези, които не се понасяха, си правеха поклонение, изчаквайки другите да си тръгнат. Жалка история, по-добре, че спряха да отдават почит, за да не трупат на гърба си срам. Както спряха да почитат смъртта, така и рождението. А и доста от младите сред тях вероятно свързват фамилията Москови с други сфери на живота ни. 

Коментари (0)
Подредба: Сортирай
Все още няма коментари
Коментирай:
Изпрати
* Коментарите се одобряват от администратора на сайта преди да бъдат публикувани!