На 28 август отварят къщичката в края на града, дом на д-р Москов
Мястото е откъснато от градския шум и ако човек не знае, че там има къща, няма да я открие, снимка: Община Севлиево

На 28 август се навършват 117 години от рождението на големия български социалдемократ, доктор по международно право и почетен гражданин на Севлиево д-р Атанас Москов.

По този повод Исторически музей Севлиево отваря свободно врати на малката къщичка зад гимназия "Марин Попов" - домът, в който семейство Москови живяха, днес е музей.

Мястото е откъснато от градския шум и ако човек не знае, че там има къща, няма да я открие. Домът е запазен напълно автентичен, а малкото пространство е пропито от духа на фината интелектуалка Рене, доктор по социология и икономика, принудена да търпи неудобствата на един много беден и нелек живот, но да бъде до съпруга си. По стените са спомените за таланта на рано починалия им син, едва 20-годишен. А всичко останало е спомен за "мъдрецът от замъка на свободата", както наричаха д-р Атанас Москов.

Желаещите могат да посетят къщата-музей на 28 август от 9.00 ч. до 13.00 ч. със свободен вход. 

Д-р Москов е роден на 28 август 1903 в Севлиево. Той е девето, най-малко дете на скромно българско семейство. По това време в града вече има силна и влиятелна организация на Българска социалдемократическа партия (БСДП). Един от дългогодишните ръководители на БСДП Андрея Конов става негов кръстник. По-късно в организацията влизат и по-големите му братя, а когато всички са пратени по фронтовете на Първата световна война, той е едва на 13 години, но принуден да поеме грижите за дома.

В гимназията става основател и председател на младежката социалдемократическа група „Жан Жорес“, заради което е изключен от училище.

На 19 години е приет в Софийския университет, където следва две специалности - право и дипломатически науки. по време на следването си работи, за да се издържа.

По-късно заършва дипломатически науки в Брюкселския свободен университет. В Брюксел д-р Москов успешно съчетава работата в Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал с подготовката на докторска дисертация по международно право, която защитава през 1936 г. Спечелва стипендия, но се отказва от нея и работи, за да е независим.

Докато е в Белгия, д-р Москов взима участие в дейността на местните социалистически организации. Младият и образован юрист бързо се превръща в един от лидерите на социалдемократите в България, а на международната сцена е сред най-авторитетните българи.

През 1936 г. създава семейство с белгийката Рене Едмонд Вилме. 

Срещу Георги Димитров не може

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. д-р Москов е член на Централния комитет на БРСДП и става редактор на вестник „Свободен народ“. През 1946 г. печели мажоритарните избори за народен представител срещу водача на комунистите Георги Димитров. По-късно изборът е касиран, прекратени мандатите на Москов, и на Кръстю Пастухов. Корифеите на комунистическата пропаганда се страхуват да се изправят срещу такива уважавани и опитни политици, чийто стил и маниери са твърде европейски. Москов е отстранен и от преподавателското си място по международно право в Софийския университет. Това е само началото на дълги и изтощителни репресии срещу интелектуалеца.

Без съд и присъда

През 1949 г. Атанас Москов влиза в затвора без съд и присъда за цели две години, в които офицери от ДС го подлагат на физически мъчения. Бива подложен на такива репресии, че според очевидци, когато случайно попада в една килия с главния секретар на БСДП Коста Лулчев, цял ден не могат да се познаят и се разпознават едва по думите и по гласа. Веднага след като е освободен през 1951 г. д-р Москов е принудително изселен  в Севлиево. 

В лагера "Белене"

Само няколко месеца по-късно отново е арестуван и този път изпратен за четири години в лагера „Белене“, където остава две години, през които е принуден да копае изкопи по норма. По същото време съпругата му, доктор по социология, работи с мотиката в местното ТКЗС, за да издържа семейството. Със собствените си ръце белгийката построява малък дом в покрайнините на Севлиево, където всеки ден чака съпруга си да се върне от затвора. Цялото пребиваване на доктора по право по затворите е факт, въпреки липсата и на обвинителен акт, и на съдебен процес.

Униженията на свободата

Мъченията и униженията не успяват да сломят духа на д-р Москов. Оцелял  в „Белене“, той е покосен от още едно нещастие – единственият му син умира едва двайсетгодишен.

След завръщането от лагера дълго време не му дават работа, докато накрая го назначават на дребна чиновническа длъжност в местната психиатрия в Севлиево. Извън затвора той е неотлъчно следен от ДС и останалите репресивни органи на комунистическата държава.

Силният социалдемократичен дух на д-р Москов доживява до края на комунистическия режим.  Той вижда с очите си падането на Берлинската стена и рухването на тоталитарните режими в цяла Европа. Въпреки преклонната си възраст, д-р Москов отново е обхванат от ентусиазъм. Броени дни след 10 ноември 1989 година – на 26 ноември, заедно с шестима свои съратници, политически лагеристи и затворници, възстановяват БСДП. На 5 януари 1990 г. социалдемократите на Атанас Москов и Петър Дертлиев връщат името на партията, а д-р Москов е избран за председател, но скоро се оттегля заради напредналата си възраст.

По време на демокрацията остава да живее в Севлиево - сам в малката къща сред нивата, построена от вярната му съпруга, заобиколен от книги и спомени. Бившият политик, юрист, общественик, журналист и затворник умира на 28 януари 1995 година, на 92 години.

(за биографията на д-р Москов са използвани факти от bulgarianhistory.org)

Коментар на редактора: Този коментар съм написала по повод годишнина от рождението на д-р Москов през 2018 г. Днес няма да го кажа по-добре, затова го препубликувам: 

Добре, че са историците да отбелязват годишнината. Политиците, идващи накуп преди години, се измориха да отдават почит. През януари, когато отбелязваме смъртта на Доктора, социалисти, социалдемократи и производни се надпреварваха кой първи ще стигне до гроба му. А онези, които не се понасяха, си правеха поклонение, изчаквайки другите да си тръгнат. Жалка история, по-добре, че спряха да отдават почит, за да не трупат на гърба си срам. Както спряха да почитат смъртта, така и рождението. А и доста от младите сред тях вероятно свързват фамилията Москови с други сфери на живота ни. 

Община Севлиево е санкционирана с 45 хил. лв. по проект с еврофинансиране
Общество
Само от водоноски ще получават вода в шест села от днес
Общество
Британски гражданин с 1.63 промила стана причина за катастрофа
Общество
За 30 г. 69 500 лв. са загубите на габровец, получавал заплата в плик
Общество
На 28 август отварят къщичката в края на града, дом на д-р Москов
Общество
Тежка катастрофа с жертва затвори за часове пътя Севлиево - В.Търново
Общество
Жертвите на вчерашната катастрофа край с. Добромирка вече са две
Общество
14 септември - Празник на българските пожарникари
Общество
Обяваване на бедствено положение поискаха жители на безводни села
Общество
"Граждани на Севлиево" потърсиха подкрепа от президента за водната криза
Общество
Община Севлиево изпадна в противоречия за съдбата на един отрязан орех
Общество
По-висок данък върху имотите от догодина, уеднаквяват наредба със закон
Общество
България отбелязва 112 години от обявяване на независимост
Общество
Как за 20 години се научихме да не вярваме на обещания за водата
Общество
Гражданите на Севлиево се оказаха с преференции, заради по-нисък от бизнеса данък
Общество
Десет дни през септември в Севлиево не е имало вода през деня
Общество