Снимка: Община Габрово
В средата на 30-те години на ХХ век фондацията на индустриалеца, наречена на негово име, дарява 300 хиляди долара за сградите на Аграрния факултет на Софийския университет, чийто наследник е Аграрният университет в Пловдив, и за Института по заразни и паразитни болести в България. С лични средства Семов основава и фонд за борба с туберкулозата. Днес на негово име е наименувана специализираната болница за белодробни заболявания в Габрово.
През 1936 г. Семов дарява на Съюза на журналистите своята вила (за приют за възрастни, старопиталище) и част от чифлика си във Варна. Тези имоти са оценени на 450 хиляди златни лева. През същата година той и предприемачът Иван хаджи Беров изграждат в Габрово първите в България тенискортове и зимни пързалки.
Според изследователите на живота на Семов, личните му дарения възлизат на около 50 милиона лева, а направените чрез фондацията са за над 200 милиона лева. В документ на Министерския съвет, подписан от Карло Луканов през 1950 година, е вписана сумата от даренията на фондацията на обща стойност 204 162 524 лева в пари, акции и ценни книжа.
В първото си завещание от 1928 година Семов завещава средства за построяването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово. С негови пари е закупена сградата на женското благотворително дружество „Майчина грижа“ и е построено Стопанското училище в Габрово. В София Семов строи и дълго време материално поддържа първия в България приют за бездомни. Безплатни трапезарии за ученици поддържа в Габрово, Варна и Казанлък. Индустриалецът спонсорира обучението на много ученици и деца на работниците в неговите фабрики, като сумата възлиза на над 3 милиона лева. Дарява средства за католическия колеж „Свети Августин“ в Пловдив, Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове.
Пенчо Семов умира на 10 юли 1945 година. Завещава половината си имущество за благотворителност, но завещанието му остава неизпълнено. При национализацията големият индустриалец оставя на държавата материално-техническа база и средства за над един милиард и осемстотин милиона лева и голям кадрови потенциал от отлично подготвени висшисти и средни специалисти, които са получили образованието си в неговите фабрики и с негова финансова подкрепа. Държавата присвоява фабриките и имуществото му, а голяма част от отлично подготвените специалисти са изпратени в концлагери.
По повод годишнината от рождението на изключителния човек и индустриалец Пенчо Семов в Габрово бе подета инициатива за промяна на герба на града. Вместо думите "труд и постоянство", които сега са изписани на гарба, да се добави думата "любов", предложи инициативен комитет. Започна събиране на подписи на габровци в подкрепа на идеята, която в последствие се оказа, че не е нова, а има някоко годишна давност, но е отлежавала върху нечие чиновническо бюро. Тъй като председателят на инициативния комитет за промяна на герба влезе в предизборната надпревара за кмет на Габрово, се появиха предположения, че инициативата е провокирана от предстоящите местни избори. Истината е, че в Габрово тя среща не малко привърженици, но има и противници.
Пенчо Семов е изключителна личност. Такива като него са единици във всяко време. Защото е много лесно да кажеш, че работиш за хората, но е далеч по-трудно да го правиш - честно, с постоянство и грижа. И най-важното - безкористно.
В края на този текст ще "откраднем" думите на десетокласничката от Гимназията по туризъм в Габрово, която носи името на Пенчо Семов, изречени пред бюст-паметника на Семов: „Точно ние младите, в ден като днешния може да се строим в прави редици, да вдигнем гордо знамето си и да сведем глави в мълчание за повече от минута, защото дълбоко в себе си знаем, че това е важно. Защото вие, възрастните, сте ни научили на това. Да, ние сме от онова буйно и неразумно поколение, често се държим невъзпитано и упорстваме да бъдем самостоятелни, войнствено браним личното си пространство и се дразним от съветите ви. Но ние сме и онова поколение, в което всеки от вас е вложил по нещо от себе си и то със сигурност един ден ще покълне. Ето защо се обръщам към вас и ви моля, не спирайте да ни учите, с примера на делата си правете така, че да се гордеем като ваши наследници, бъдете взискателни, бъдете неуморни и през цялото време не спирайте да ни обичате. Разказвайте ни често, кои са предците ни, подхранвайте чувството ни за принадлежност, влюбвайте ни в националната ни идентичност и тези усилия един ден ще ви се отблагодарят.“
