снимка: pixabay.com
Започна Седмицата на гората. В първия й ден от управлението на Национален парк "Централен Балкан" припомнят, че горите в парка са уникални за Европа и заемат 61 % от парковата територия, като голяма част от тях са строго защитени с включването им в резервати.
В парка са представени изцяло или частично шест растителни пояса, четири от които създават горска среда. Основните видове, които се срещат в пояса на сухоустойчивите и топлолюбиви дъбови гори са цер, благун и космат дъб. Обикновен горун, обикновен и келяв габър и по-ограничено мъждрян, липа и воден габър са най-срещаните в пояса на приспособените към умерени условия на овлажняване дъбови и габърови гори - пояс с важна противоерозионна роля.
В буковия пояс най-широко разпространен е обикновеният бук. Буковите гори заемат 44 % от парковата територия, средната им възраст е 133 г., като на площ от над 24 400 ха те са над стогодишни. В резервата „Боатин“ се опазват най-представителните за старопланинския буков масив гори със средна възраст над 150 г.
През 2017 г., почти 11 хил. ха букови гори в резерватите на парка са включени в сериен обект на ЮНЕСКО „Старите и първични букови гори на Карпатите и в други региони на Европа“.
В българската митология букът е свещено дърво. Вярва се, че в него живеят самодиви. Символ е на благополучие и божественост. И днес на Гергьовден от раззеленените клонки на бука вият венци, кичат се домовете за здраве, късмет и берекет.
Иглолистните заемат ограничена площ, най-големи са горите от смърч, срещат се обикновена ела, бял и чер бор. Специално място имат тисът и бялата мура. Тисът, наричан още „отровачка“ е рядък вид, включен в Червената книга на България. Прочут е със здравата си дървесина. От тис изработвали корабите за римската флота, както и английският дълъг лък. В парка е запазено най-голямото тисово находище в България. В „Централен Балкан“, между върховете Картала и Юмрука се намират и най-северните в света гори от срещаната само на Балканите бяла мура.
Българите почитат вековните дървета. Народната вяра забранява да се сече старо дърво. Под стари дъб или бук се правели венчавки с вярата за богатство, плодородие, против уроки и магии. Според вярванията не се сече дърво при манастир, извор и воденица.
Столетните буки, смърчове, мури и ели са естествена жизнена среда за стотици растения. Многообразен е и животинският свят. От безгръбначни видове като алпийският сечко, плуващи, пълзящи, подскачащи и крилати обитатели, до едрите бозайници, сред които емблематичната за българската природа и за НП“ Централен Балкан“ кафява мечка.
Горите в Националния парк „Централен Балкан“ предизвикват наслада от красивите пейзажи и запазената девствена природа, духовно вдъхновение, чувство за родова принадлежност.
