На 28 май от 17:45 часа Библиотеката ще ни „срещне“ с поетесата Екатерина Ненчева.
Тази година се навършиха 140 годино от нейното рождение (1 май 1885 г. в Троян) и 105 години от нейната смърт (9 февруари 1920 г. в Пловдив).
„Малко са книгите, издадени за Екатерина Ненчева, и интересът към поетесата е спорадичен и най-често е свързан с годишнини от смъртта или рождението ѝ. Тогава се разказва за тежката ѝ семейна драма.
През 90-те години на XX в. интересът към нея е от феминистка гледна точка, чрез вписването ѝ в поредицата творящи жени, повече или по-малко известни. Името ѝ е споменавано заедно с това на Дора Габе, Мара Белчева и Елисавета Багряна.
През 1910 г. Екатерина Ненчева участва в антологията на Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов „Българска антология нашата поезия от Вазова насам“. Там ще видим фотографията ѝ, меланхолна и скръбна. Тя ще бъде препечатвана по-късно в следващите материали за нея. Така ликът ѝ на „жена в скръб“, подсилен от черната рокля, съвпада със Славейковото описание на Вита Морена от „На острова на блажените“. Но пророчеството му за тайнствената поетеса от Острова на блажените приляга още по-пълно към настоящата съдба на Екатерина Ненчева – днес „никой от Острова на блажените не знае нищо за нея“.
Няма запазени ръкописи от Екатерина Ненчева, само отделни писма и копия от фотографии в къща-музей „Димитър Димов“ в София, тъй като авторът на „Тютюн“ е бил неин родственик. В родния град на Ненчева - Троян, макар че е споменавана по време на различни културни прояви и изложби в града (последната такава е под наслов „Разговори за жени” от 2019 г.), няма данни за музей или музейна експозиция. Такива няма и в другите градове, в които е живяла. Така че единственото доказателство за съществуването на поетесата е стихосбирката ѝ и публикациите в списания и антологии.
По повод подредбата на експозиция за нея в Народна библиотека през 1995 г. Ана Свиткова, инициатор на изложбата, се опитала да издири лични вещи, запазени у наследниците, но поради втория брак на Харизанов такива също нямало запазени.
"Днес една улица в София носи името Екатерина Ненчева и вероятно малцина от обитатели ѝ и хората, които минават по нея, знаят коя е била тази жена, кога е живяла, какво е обичала и какъв е бил животът ѝ.“ – извадки от статия на Яница Радева, редактор в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий“.
Един опит да запълни празнотата около личността на Екатерина ненчева прави Градската библиотека в Севлиево, която представя поетесата в краеведската рубрика „Непознатият познат“. Ненчева е част от севлиевския род Ханчеви, а срещата ще бъде и първи опит да запознае с генеалогията на рода. Тов ще се случи със съдействието и помощтта на историците от Исторически музей - Севлиево, на Петко Недялков - историк и краевед и на Филип Ханчев и Нели Ханчева.
Повече за мястото ѝ в нашата литература и култура ще разкрият Росица Ченокожева - асистент, д-р в Института за литература на БАН и д-р Кристина Йорданова, главен асистент по българската литература във Факултета по славянски филологии на Софийския университет.
За да оживеят стиховете на Екатерина Ненчева ще помогне Маргарита Цветкова.
Време е да припознаем житейската и творческа историята на Екатерина Ненчева като част от историята на Севлиево.
