Ничия земя или чия е тази дига?

• Твърдението, че хидротехническото съоръжение – защитна дига, изградена по поречието на р. Росица, не съществува в правния мир и няма собственик, заради което не се укрепва и поддържа, е невярно;

• Предпазните диги и корекциите на реки, изградени с държавни средства, са публична държавна или общинска собственост, дори когато не са вписани в актовите книги за собственост;

• В Плана за управление на риска от наводнения за периода 2022–2027 г. в Дунавския район защитната дига на р. Росица е включена като обект, за който са препоръчани рехабилитация и надграждане. Като отговорни органи са посочени общинската администрация, Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Министерството на транспорта (МТ), т.е. дигата съществува в правния мир и за нея има набелязани мерки за укрепване, които обаче не са изпълнени. 

На 22 срещу 23 май т.г. мощна приливна вълна залива крайречната зона на гр. Севлиево. Под вода са десетки къщи, заводи, улици и паркове. Водата къса довеждащия водопровод за града, като оставя севлиевци четири дни без вода.

Придошлите води на р. Видима късат довеждащия водопровод към Севлиево, снимка: "Севлиево онлайн"  

Градската пречиствателна станция е под вода и принудително е изключена, а водата, която трябва да постъпи в нея, започва да се връща през канализацията в ниската градска зона. Хора се придвижват по улиците с надуваеми лодки.    

С лодка по наводнените улици, снимка: фейсбук  

Водната стихия не щади и останалите общини в област Габрово, за чиято територия е обявено бедствено положение. Най-тежко пострадали обаче са домакинствата в Севлиево, където наводнението взима и една жертва.

Когато водата се оттегля пораженията стават по-видими. Хора започват да изхвърлят напоена с кал и влага покъщнина. Улиците в крайречната зона се пълнят с ненужни мебели, дрехи, завивки, домакински уреди.

Това е само на метри от мястото, където още в първата половина на миналия век е изградена защитна дига. Този път обаче водата преминава през дигата, но не защото е по-висока, а защото в съоръжението има пробойни, през които водата влиза и залива ниската част на града посред нощ.

Севлиевци наблюдават от височината на защитната стена как водата преминава защитата и залива града, снимка: "Севлиево онлайн"  

На 9 юни т.г. представители на местния бизнес, чиито производства също станаха жертва на придошлите води на р. Росица, поискаха среща с местната власт и народните представители от региона. Целта беше да се предотвратят бъдещи наводнения. На тази среща от няколко страни се повдигна въпросът за състоянието на дигата край реката и това, че вместо да спре приливната вълна, съоръжението е позволило на водата да премине през него.

Граждани, бизнес, местна власт и депутати обсъждат причините за наводнението и какво да се направи, за да не се повтори, снимка: Община Севлиево  

Тогава кметът на Севлиево Иван Иванов каза, че „дигата не съществува в правния мир“, няма я в кадастралната карта на града и никой не знае чия собственост е. Тъй като съоръжението няма собственик, никой не го укрепва и поддържа, казва още Иванов.  

Областният управител на Габрово Кристина Сидорова и кметът на Севлиево Иван Иванов, скрийншот от видео на ТВ канал "Фокус"  

Една подпорна стена, която да пази града от водната стихия

Срещата се гледа на живо в интернет, а вечерта местният телевизионен канал „Фокус“ излъчва неин пълен запис.

Севлиевци са чувствителни по отношение на собствеността на дигата, защото от по-възрастните в града се предава, че съоръжението е построено лично от цар Борис след голямото наводнение през 1939 г.

Строителството е започнало някъде през четирийсетте години на миналия век, но информация за точната дата на първата копка не се открива.

В местния печат от това време пише за намеренията на местната власт „да се пристъпи незабавно към изграждането на една подпорна стена от стария мост до местността Раклата (в. „Развитие“, бр. 39/1939 г.), след което „специална комисия при Министерството на благоустройството разгледа долния край на града ни, за да се запознае с условията за построяване на една подпорна стена, която да предпазва града от водната стихия (в. „Развитие“, бр. 40/1939 г.).

В. "Развитие" от 1940 г.  

На следващата година отново в. „Развитие“ пише, че подготвителните дейности по строежа на дигата са приключени от Министерството на благоустройството и скоро ще започне работа. (в. „Развитие“, бр. 13, 1940 г.)

Строи държавата 

Със строежа е ангажирана държавата и в частност тогавашното Министерство на благоустройството.

Работата по дигата продължава поетапно през следващите години, като по данни от Община Севлиево, получени в отговор на заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), строежът спира през 1981 г., когато изградени са 5.2 км от съоръжението.

Етапите от изграждането на защитната дига според отговор от Община Севлиево по ЗДОИ  

През 2026 г. обаче защитата срещу приливната вода на места липсва. Севлиевската дига, съоръжение, което би трябвало да е една от основните бариери за града, се оказа компрометирана, пропукана и незавършена. За нейното доизграждане има проект от 1973 г., който така и не е реализиран, обясни кметът на Севлиево на срещата с бизнес и граждани.

Думите му обаче крият по-дълбок контекст – през годините държавата не е актувала съоръжението като своя собственост, каквато са подобни защитни съоръжения според Закона за водите, което в днешно време се възприема като “няма собственик, няма поддръжка”. Така ли е в действителност? . 

Правилото и изключенията  

По силата на общото правило на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, съоръжението е публична държавна собственост, пише в отговор до “Севлиево онлайн” и Factcheck.bg Община Севлиево.

Общината би била собственик на защитната стена, само ако тя беше изградена в границите на града, обясняват още оттам, като се позовават на чл. 19, ал. 1, т.4, б и г от Закона за водите. 

Въпросните текстове гласят, че публична общинска собственост са уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии, отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината (т.4 б) и защитните диги и съоръженията и системите за укрепване на речните легла в границите на населените места (т.4, г).

Дигата в Севлиево обаче е на границата на населеното място и не попада в обхвата на този законов текст, твърдят от Общината, което е аргументът на институцията да обяви съоръжението за ничие и да отхвърли ангажименти към поддръжката му. 

Действително в северния край на Севлиево реката минава извън границите на населеното място, но защитната стена върви край ул. “Крайбрежна”, което според Общия устройствен план на града, приет през 2017 г., поставя съоръжението в рамките на града.

Според Общия устройствен план на града, приет през 2017 г., дигата е в рамките на града, източник: кадастрална карта на Севлиево  

Че за съоръжението би трябвало да отговаря държавата дава да се разбере в отговора си до  “Севлиево онлайн” и Factcheck.bg и областният управител на Габрово Кристина Сидорова, която потвърждава, че в областната администрация няма акт за държавна собственост на съоръжението, заради което е изпратила писма до МРРБ и държавното дружество „Напоителни системи“ за „спешно установяване балансовия статут на визираните съоръжения, тяхното нанасяне на кадастралната карта и възлагане регулярната им поддръжка на компетентния субект“.

Фактът, че областният управител търси съдействие от МРРБ и държавното дружество „Напоителни системи“, а не от Община Севлиево, е в съответствие с разбирането, че съоръжението попада в обхвата на държавната собственост. 

Според областния управител на Габрово оперативното управление и поддръжката на тези държавни активи се осъществяват от Министерството на земеделието и храните чрез съответното държавно предприятие, което в случая е „Напоителни системи“ ЕАД.

Оттам обаче отричат съоръжението да е тяхна отговорност „В землището на гр. Севлиево няма предпазна дига – обект за предпазване от вредното въздействие на водите, което да е собственост на „Напоителни системи“ ЕАД или да се стопанисва от дружеството“, се посочва в отговора на дружеството.  

Дигата все пак се появява в официален документ 

Въпреки, че не е вписано в регистрите за държавна собственост, съоръжението съществува и за неговото укрепване се говори в План за управление на риска от наводнения за периода 2022-2027 в Дунавски район за басейново управление (ПУРН). Планът е приет с решение на Министерски съвет от 28.12.2023 г. и разглежда района около река Росица край Севлиево като такъв с „потенциален риск от наводнения“. 

Анализът на риска от наводнения според документа е с обезпеченост 5%, 1% и 0,1%, т.е. събития настъпващи веднъж на 20, веднъж на 100 и веднъж на 1000 години. На тази база е изчислено, че очакваните годишни щети от наводнения в района възлизат на 39 580 лв (около 20 000 евро), а броят на потенциално засегнатите хора би бил 466 души. 

В приложение Е на плана са набелязани три възможни мерки за намаляване на щетите. Първата е изграждане на нови диги и защитни съоръжения, чиято прогнозна стойност би била над 1.8 млн. лв. и предвид високата цена на фона на очакваните ползи, мярката е отхвърлена. 

Затова се препоръчват останалите две, които трябва да се изпълнят заедно. Да се укрепят и поправят съществуващите диги и да се повиши устойчивостта на някои сгради на наводнения чрез съвременни методи или да се изгради система за предупреждение, която да позволява монтиране на временни защитни съоръжения. Двете мерки трябва да бъдат изпълнени заедно, категорични са експертите. 

По отношение на дигата експертите препоръчват „добавяне на възвратни клапани към дренажните канали и ремонтиране на всякакви дефекти във високата около 2 метра защитна стена по северния край на Севлиево“. Изчислено е, че това би струвало около 190 000 лв. 

В приложение Ж на плана са посочени и отговорните институции, които трябва да осигурят средствата за укрепването и да извършат поправянето на тези съоръжения: Община Севлиево, Министерството на земеделието и храните и Министерството на транспорта.

Това потвърждава, че независимо, че не е нанесена в кадастъра и нито една институция не я стопанисва официално, дигата на р. Росица съществува в правния мир и за нейното укрепване има набелязани мерки, разписани са и отговорните институции - същите, които твърдят, че нямат нищо общо с поддръжката и собствеността на съоръжението. 

За по-голяма яснота относно собствеността на дигата бяха изпратени въпроси и до Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), Басейнова дирекция „Дунавски район“ и Министерството на регионалното развитие и благоустройство.

От АГКК потвърждават – съоръжението не е нанесено в кадастралната карта като самостоятелен обект. Това обаче не означава, че не съществува. 

След извършена проверка от МРРБ съобщават, че дигата не е вписана в списъка на държавните имоти и не се води по баланса на министерството.

От Басейнова дирекция „Дунавски район“ уточняват, че регистрите за водностопанските съоръжения се водят от министъра на регионалното развитие и благоустройството и не разполагат с информация за собствеността на дигата на р. Росица.

Както по-горе беше изяснено, Община Севлиево отхвърля възможността дигата да е публична общинска собственост, тъй като според тях се намира на границата на града и затова съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, тя е публична държавна собственост, за която обаче и в Областната администрация в Габрово не откриват документи.

Държавното дружество „Напоителни системи“ също не е собственик на севлиевската дига, отговарят оттам.

Проверено: Не е вярно, че дигата е ничия. Съгласно Закона за водите тя е публична държавна или общинска собственост, въпреки, че не фигурира в регистрите на държавата. Това е пропуск, който държавата трябва да коригира. 

Не е вярно също, че съоръжението не съществува в правния мир, тъй като е част от подробен план за преодоляване на риска от наводнения в Дунавски район и обстоен анализ установява мерките, които биха довели да по-добра защита на населението на Севлиево точно чрез крайречната дига. В същия план Общината и държавата са посочени като отговорни за укрепването на съоръжението.  

Източници: отговори по ЗДОИ от Община Севлиево, Агенция по геодезия, картография и кадастър, областен управител на област Габрово, Басейнова дирекция „Дунавски район“, Министерство на регионалното развитие и благоустройство и отговор на писмен въпрос от “Напоителни системи” ЕАД.

Закон за водите, Закон за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), Закон за устройството на територията (ЗУТ), Общ устройствен план на община Севлиево, План за управление на риска от наводнения 2022-2027 г. в Дунавския район, в. „Развитие“ от 1939 и 1940 г.

„Инициатива „За истината с факти“ се изпълнява в рамките на проект „ПАКТ“ и е финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС).