Търсене

Нови хоризонти за най-гиздавия български град – Чипровци

Препубликува се от бюлетина на фондация "Америка за България"
Нови хоризонти за най-гиздавия български град – Чипровци

Чипровски фолклорни мотиви красят облекла, аксесоари, домашни потреби, опаковки, снимка: "Америка за България"

Традиционните декоративни символи са най-разпознаваемият моден продукт на България, а Анита Комитска е един от техните най-задълбочени изследователи. Уважаван етнограф и директор на Историческия музей в Чипровци, госпожа Комитска изучава традиционното облекло на българите и вплетените в него символи през целия си професионален път, а от 2017 година, когато поема управлението на музея, е пазител на тайните на прочутия чипровски килим.

Благодарение на усилията на госпожа Комитска и нейния екип, Историческият музей – Чипровци бавно се превръща в световна институция, където посетителите могат да се докоснат до магията на чипровското килимарство – част от списъка на ЮНЕСКО за световното нематериално културно наследство, и да научат повече за славното минало на региона.

(Не пропускайте да попитате за организираните от музея работилници за тъкане на килими.)

Госпожа Комитска е решена да напомни на българската публика за значението на Чипровци и в националната история. Градът е един от най-старите културни центрове на страната със запазени традиции още от древността. Именно тук, през XVII век, е основано първото светско българско училище. Първата история на България също е написана в Чипровци – от римокатолическия архиепископ и ключова възрожденска фигура Петър Богдан. Не на последно място, малко места въплъщават по-добре толерантната страна на българите от Чипровци – където православни и католици съжителстват мирно от векове.

Разговорът с госпожа Комитска за гордата история на Чипровци и усилията на историческия музей да съхрани и популяризира това наследство, за все още неразрешените загадки на мястото, както и за визията ѝ за развитието на музея и региона, се препубликува от бюлетина на Фондация Америка за България. През ноември 2022 г. предстои откриването на магазин за сувенири и печатни издания в Историческия музей в Чипровци. Магазинът е проектиран, изграден и зареден със сувенири благодарение на финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.

Изображение - 11413Анита Комитска е автор на „Български народни носии“ – мащабен труд, изследващ традиционното облекло на българите през вековете. Снимка: Богдан Стойко  

Фондация „Америка за България“: Повечето българи свързват Чипровци с едно от първите големи въстания срещу Османската империя – Чипровското въстание, но познанията на повечето от нас стигат само дотам. Какво не е широко познато за региона, а трябва да буди много гордост у всеки българин?

Анита Комитска:
 Години наред не се говореше за славата и величието на чипровския XVII век – за времето, когато градчето е седалище на Софийската архиепископия и е било католическото сърце на България. Оттук Христовата вяра се разпространява при павликяните в северна и южна България. Католическият архиепископ Петър Богдан – автор на първата българска история „За древността на бащината земя и за българските дела“, пише за този период, че Чипровци е „Цветето на България“. Най-будните деца от градчето и околните католически селища – Железна, Копиловци и Клисура, са получавали образованието си в колежите на Италия и са се връщали в родината високообразовани хора – духовници, мислители, писатели… Заедно с монасите от францисканския орден на миноритите обсерванти, католиците търговци и майстори златари, градчето Чипровци се превръща в значим, предренесансов културен център по земите, населени с българи, и е живата връзка на българите със свободния, християнски свят. При пътуванията си в Европа чипровските католици определят себе си като представители на „Великото Царство България“.

През 80-те години на миналия век на Историческия хълм на град Чипровци се извършват археологически разкопки, които разкриват останките от катедралата „Възнесение на Света Дева Мария“, части от монашеския комплекс на францисканците и католическия некропол. През 2017 г. се ражда идеята за построяване на параклис-костница „Дева Мария – Майка на Църквата“, в който ще намерят покой костите на архиепископ Петър Богдан, епископ Илия Маринов – създателят на първото светско училище у нас, на монасите францисканци и миряните католици, посветили живота си на Бог и на България. Днес параклисът е вече факт.

Изображение - 11414Килимарството и католицизмът играят важна роля в развитието на Чипровци. Снимка: Николай Треймън  

„Америка за България“: Славната история на региона започва още от древността. Траки и римляни са оставили своите отпечатъци върху мястото. Какво е важно да знаем за това наследство?

А.К.: Землището на селището Чипровци е населявано от тракийското племе трибали през първото хилядолетие преди Христа. За жалост все още няма разкопки, но и до днес в селата на община Чипровци се пазят предания и легенди за стари тракийски крепости, светилища и надгробни могили.

През 29 – 28 година пр.Хр., след успешните походи на Балканите на римския пълководец Марк Лициний Крас, днешните северозападни български земи влизат в състава на създадената по-късно римска провинция Горна Мизия. Свидетелства за силното и значимо присъствие на древен Рим в Чипровци и околните села са руините на градища, на пътища и мостове, градени от римляни. През римската епоха Чипровци се превръща в съществен златодобивен район на Балканите. Надяваме се да има възможност за археологически разкопки в района, за да се стигне до римската и тракийската древност.

„Америка за България“: Една от теориите за произхода на килимарството в Чипровци е, че ни е „завещан“ именно от древните обитатели на Чипровци – трибалите. Има и теория за прабългарското потекло на килимарството…

А.К.: През последните години все повече се налага мнението за един ранен период като начало на чипровското килимарство. Две са основните тези в тази насока. Една част от авторите свързват килимите с тракийското наследство на древните трибали. Те подкрепят тезите си с наличието на тежести за вертикален стан (на какъвто се изработват килимите и днес) и с аналогията на знаците и символите по килимите и произведенията на древните златари и грънчари.

Други автори разглеждат чипровските килими като етнокултурно наследство на старите българи, привнесено от Азия (самата дума „килим“ е с персийски произход) и търсят съответствия на чипровските тъкани с техниката на тъкане и орнаментиката на килими от Средна Азия и Кавказ.

И двете тези се свързват и с произхода на местното население – турлаци/торлаци, българска етнографска група, за която се спори дали е с тракийски или със старобългарски произход. Един въпрос, който е открит и чака да намери своя отговор.

Изображение - 11415Всяка пролет в Чипровци се провежда фестивал на чипровския килим, снимка: "Америка за България"  

„Америка за България“: През 2014 година килимарската традиция на Чипровци бе призната от ЮНЕСКО като неизменна част от нематериалното световно културно наследство. Защо това признание е важно за страната ни?

A.K.: Признанието на умението за изработване на чипровски килими за световно нематериално културно наследство безпорно е факт от голямо значение. Чипровчани са благодарни на хората, допринесли за това признание и това са екип учени от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН с ръководител чл.кор. проф.изк. Мила Сантова.

Издигането на килимите, изработени в Чипровци, на ниво наследство на света ни прави изключително отговорни към тяхното съхраняване, експониране, научно представяне… Този факт предизвика и интереса на колекционери на килими от цял свят. През 2019 г. господин Якоб ван Бейлен – най-големият и ревностен събирач на български килими, поде инициативата „Да върнем чипровските килими у дома“ (след периода в края на ХХ век на масово изкупуване и изнасяне извън пределите на страната на старинни чипровски килими) и подари на Историческия музей в Чипровци килим модел „Бакамски“ или „Гарибалда“ от втората половина на XVIII век, с какъвто модел музеят не разполагаше.

През 2021 – 2022 г. американското семейство Тимоти и Пенелопе Хейс дариха чипровски килими от тяхната колекция на музея в Чипровци. Те заедно с господин ван Бейлен бяха скъпи гости на тазгодишния Фестивал на чипровския килим.

Още може да прочетете оттук

Коментари (0)
Подредба: Сортирай
Все още няма коментари
Коментирай:
Изпрати
* Коментарите се одобряват от администратора на сайта преди да бъдат публикувани!
Избори за членове на Европейски парламент и за Народно събрание на 9 юни 2024 г.