Тази седмица Севлиево отбелязва 150 г. от рождението на поетесата Мара Белчева, родена на 8 септември 1878 г. С изложба, подредена от Исторически музей Севлиево и обявяване наградите в Националния конкурс за поезия, обявен от Община Севлиево, на 12 септември градът ще почете именитата севлиевка.
Мара Белчева е родена в семейството на Хаджи Ангел Иванов - един от будните умове на своето време. Роден е в Асеновградско около 1809 г., но млад се преселил в Севлиево, задомил се тук и останал в паметтта на хората като патриот, общественик и народен будител.
Съпругата на Хаджи Ангел и баба на Мара Белчева е от богатото и уважавано севлиевско семейство Радкови. Родоначалникът дядо Радко Минюв Иванчов, прадядо на поетесата, е сред най-богатите и родолюбиви българи от началото и първата четвърт на 19 в.
По време на зверското потушаване на Априлското въстание в севлиевския край настъпило голямо сътресение в семейството:"...скръбта срази дядо, когато и тримата му сина Иванчо, Сава и Тодор затварят като "баш комити"...Баща ми с голям откуп освободи себе си и другите си двама братя".
Чичото на Мара Белчева Сава Хаджиангелов е секретар на севлиевския революционен комитет, загинал по време на Освобождението на града, посечен и изгорен от оттеглящите се башибозуци, "защото посмял да се защитава и да стреля по тях".
Малката Мария, или Молка, както й казвали галено, прекарала детството и ранната си младост в родния град. Учила в Хаджистояновото училище в Севлиево, а сетне завършила пети клас в гимназия в Търново, откъдето е родом майка й Параскева Хаджиставрева. През 1881 г. Мара заминава за Виена, където завършва частен висш девически институт.
През 1883 г. баща й умира. Две години по-късно Мара Хаджиангелова се завръща от Виена и става учителка по Закон Божи и Педагогика в Русе. По-късно се премества в София, където става милосърдна сестра и учителства за кратко.
На 1 юни 1886 г. се сгодява с Христо Белчев, завършил финанси в Париж, който по това време е висш чиновник, а през 1890 г. е назначен за министър на финансите в правителството на Стамболов. Съдбата е жестока към младото семейство - през 1891 г. Белчев загива в атентат. Най-разпространената и вероятна версия за смъртта му е, че е убит по грешка, като целта на покушението е бил министър-председателят.
След дългия траур, в който се потомипа след смъртта на съпруга си, князът поканил Мара Белчева за придворна дама на майка му княгиня Клементина. Фердинанд й определил и голяма за времето си заплата и задължението да се занимава с възпитанието на двамата принца и двете принцеси. Заради благоразположението на княза името й било замесвано в сплетни и скандални истории, което по-късно станало причина тя да се оттегли от дворцовия живот.
През 1903 г. среща Пенчо Славейков, с когото се познават от деца - баща му Петко Славейков е бил учител в Хаджистояновото училище в Севлиево. Окуражена от Славейков Мара започва да пише поезия, сътрудничи на списание "Мисъл", прави и преводи. Смъртта на Славейков е пореден обрат в живота й и поетесата отново потъва в скръб.
Умира на 16 септември 1937 г.
