Оцеляване на ръба: на 140 г. вестник "Росица" олицетворява проблемите на местната журналистика

Главният редактор на вестник „Росица“ говори пред Общинския съвет в Севлиево за ниските и нередовни заплати, малкия екип и усилията да се поддържат хартиено и онлайн издание

Минка Минчева пред Общинския съвет в Севлиево, снимка: "Севлиево онлайн"

В годината, в която единствената печатна медия в Севлиево - вестник „Росица“, отбелязва 140 години от първото си издание, главният редактор на вестника и управител на едноименното дружество-издател Минка Минчева говори пред Общинския съвет за оцеляването на медията. Темата беше поставена в контекста на малкия екип, ниските и нередовно изплащани заплати и силната конкуренция на интернет и социалните мрежи.

Минчева сама е поискала изслушването пред общинските съветници, тъй като дружество "Росица" е сто процента общинска собственост. Въпреки това екипът не получава пари от местния бюджет, тъй като дружеството е търговско по смисъла на Търговския закон. Издръжката на медията е изцяло от реклама, обяви и съобщения, договори за информационно обслужване и спонсорства. Всъщност по този модел функционират повечето местни и регионални медии.

„Ние сме общински местник, но нашият продукт също струва пари и то немалко“, подчерта Минчева.

На този фон конкуренцията на интернет и социалните мрежи е фактор, който не може да бъде преодолян. Обявите и съобщенията все по-често се публикуват онлайн, където достигат до по-голяма аудитория, но това се отразява пряко върху приходите на местния вестник. През годините именно тези публикации са сериозно перо в издръжката на „Росица“, което днес трябва да бъде компенсирано по друг начин.

Компенсацията обаче се случва с

приходи „на ръба“, които едва стигат за възнаграждения,

които след въвеждането на еврото остават под минималната работна заплата. Поради непостоянните приходи заплатите не се изплащат редовно, което в края на миналата година е довело до напускането на един от малкото журналисти във вестника. В момента в редакцията работят трима души, като за част от ресорите се разчита на външни сътрудници.

„Ние разказваме историята на община Севлиево и историите от общината“,

подчерта Минчева. По думите ѝ потенциалът за журналистическа работа е много по-голям, тъй като в града и региона се случват събития, които остават извън полезрението на медията. „Не можем непрекъснато да сме във „Фейсбук“, за да търсим новини. Нормалната практика е да разчитаме на обратна връзка с Общината, както е и с други институции“, обясни тя, без съмнение визирайки липсата на реална комуникация с общинския пресцентър, който в последната година и половина съществува формално. 

Въпреки трудностите, вестник „Росица“ запазва стабилна аудитория.

Тиражът на хартиеното издание е конкурентен на вестници, издавани в по-големи от Севлиево градове. Онлайн версията има 10 225 последователи, а в периода между 27 януари и 23 февруари 2026 г. публикациите на медията са реализирали близо 1,6 млн. гледания. В социалната мрежа „Фейсбук“ те надхвърлят 2 млн. гледания, посочи Минка Минчева като доказателство за вярната аудитория на изданието.

Като постижение пред медията бе отбелязана липсата на задължения към държавата, защитената марката "Росица" с патентен срок 10 години и регистриране на изданието като културна институция в Министерството на културата, което дава възможности за финансиране по европейски програми. 

Бъдещето пред 140-годишния вестник е като бъдещето на всяка местна или регионална медия - изпитание за оцеляване.

Минка Минчева съобщи, че са подадени два проекта пред Министерството на културата. С единия се планира включване на 140-тата годишнина на медията в културния календар на страната. Разработена е и стратегия за развитие на вестника, която е представена на кмета на Севлиево.

В отговор на всичко, казано от Минка Минчева, председателят на Общинския съвет Явор Памукчиев се ангажира да покани председателите на групите в Общинския съвет на среща, на която да бъдат обсъдени възможности за подкрепа на "Росица".

Защото въпреки своите 140 години история, вестник „Росица“ гледа в бъдещето като глас на местната общност, заключи главният му редактор, но се налага да го прави между традицията на печата и дигиталната среда.