Отворени врати на 28 август в къща-музей "Д-р Атанас Москов" по случай 123 г. от рождението на д-р Москов

На 28 август 1903 година в Севлиево се ражда д-р Атанас Москов – доктор по международно право, политик, социалдемократ и човек, чийто живот преминава през едни от най-тежките изпитания на българския XX век.

Нищо от това ,което му се случва не успява да го пречупи. Атанас Москов "разказва" дори от отвъдното своята човешка история за свобода, изгнание, затвор, лагер, любов, загуба и достойнство.

Още като гимназист Атанас Москов основава и оглавява младежката социалдемократична група „Жан Жорес“. Идват първият сблъсък с властта и първото изключване от гимназията. Няма да бъде последното.

Идеите, които прегръща още като млад в Севлиево, определят целия му живот. В София следва право и дипломация, става секретар на Младежкия социалдемократически съюз и работи, за да се издържа.

След 1927 г. се установява в Брюксел. Там се жени за белгийката Рене Вилме. Работи в Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал и едновременно с това подготвя докторската си дисертация по международно право.

През 1937 г. се връща в София и става един от водачите на нелегално действащата след Деветнадесетомайския преврат БРСДП. През 1938 г. е избран за народен представител.

След Девети септември 1944 г. е член на Централния комитет на БРСДП и редактор на вестник „Свободен народ“.

През 1946 г. печели изборите за народен представител. Срещу него в избирателния район е лидерът на БКП Георги Димитров. Победата му обаче не е позволена да остане победа – изборът е касиран от комунистическото мнозинство.

Отнемат му и преподавателското място по международно право в Софийския университет.

После идват репресиите.

Атанас Москов е хвърлен в затвора за две години без присъда. След това още четири години в концлагера „Белене“.

Докато той е зад телените ограждения, съпругата му Рене и малкият им син са интернирани в Севлиево. Рене е доктор по социология, но за да издържа семейството, работи на полето и в кабелния завод. Тя построява малка къщичка в края на града. Дом, в който да има къде да се приберат.

През ноември 1953 г. Атанас Москов е освободен и въдворен в родния си град. Докторът по международно право, човекът, който е работил в Социалистическия интернационал и е преподавал в Софийския университет, до края на трудовия си стаж работи като машинописец в Психиатричната болница в Севлиево.

Но и това не е краят на изпитанията.

Семейството преживява тежка трагедия. Единственият им син Симеон – обещаващ художник – умира от неизлечима болест едва на 20 години.

И въпреки всичко Атанас Москов не се отказва от идеите си.

На 26 ноември 1989 г., само дни след падането на комунистическия режим, той и още шестима дейци възстановяват БСДП. Москов става неин председател, а по-късно – почетен председател. През 1994 г. е обявен за Почетен гражданин на Севлиево.

Тогава десетки политици на новото време започват да идват в малката едностайна къщичка в края на града – домът, който Рене е построила, за да има къде да живее семейството.

Идват при човека, когото някои наричат „Мъдреца от нивята“. Домът му пък получава име, което казва почти всичко за неговия живот:

„Замъкът на свободата“.

Днес този малък дом е дом-музей „Доктор Атанас Москов“, поддържан от Историческия музей в Севлиево.

А историята на човека, който е бил затварян без присъда, изпращан в лагер, лишаван от професия и преживял най-тежката загуба за един родител, остава като напомняне, че свободата понякога се побира в една малка къща в края на града. И че човек може да бъде лишен от почти всичко, но не и от свободния си дух.

Откъси от книгата на д-р Москов "Роб се връща", в която описва какво е да си в лагера "Белене":

За това как лагерът променя човека: 

„Безсънието, гладът, умората и всички други страдания правят крайно раздразнителни, избухливи хората. Даже зли.“

За лицата на лагерниците

„Колко доблест и кураж във всяко обгорено, сбръчкано лице.“

За безразличието като начин да оцелееш

„В много опасни моменти се плъзва по мен дебелата ризница на безразличие, на заспала чувствителност.“

За смъртта в лагера

„Голяма част от гладуващите са участвали в една или две войни... но тук в лагера сега се сблъскват със смъртта в най-грозния ѝ вид.“

И най-силното – връщането в Севлиево

„Минавам край училище… Искам да си представя как изглежда сега моят син. И той е ученик. Когато го оставих, не ходеше на училище. Сега трябва да е в трети прогимназиален клас. Не мога да се спра на един определен образ. Може да е по-голям, може да е по-слаб. Вдигам багажа. По-бързо, по-бързо. Към Севлиево! Ще ги изненадам“.

Книгата "Роб се връща" е посветена на Цвети Иванов- литературен редактор, публицист и журналист, който умира в "Белене". Главата, посветена на смъртта му Москов нарича "Предумишлино убийство". Той описва трагичната смърт на Цвени ивано, защото "Да се знае от повече хора, да се търси един ден сметка!".

За биографичните данни в текста са ползвани данни от Историческия музей в Севлиево