Първият учебен ден - от Възраждането до наши дни
Началният учител Иван Станев започва учебната година с класа си (IV отделение) в с. Драганово, 1904/05

Исторически данни за началото и края на учебната година  по българските земи, след Освобождението и в съвременна  България се съдържат в правилници, наредби и други нормативни и законодателни документи, съхранявани в Националния музей на образованието  – Габрово.

През Възраждането

В килийните училища, възникнали в края XVIII и началото на XIX век, учебната година не е свързана с конкретна дата. Нейната продължителност, начало и край зависят най-вече от учителите (свещеници, занаятчии).

На отделни места учителите преподават само през зимния период, на други – обучението продължава през цялата година. Училището се затваря само на църковни празници.

Във взаимните училища рамките на учебната година се определят от „спазаряването на даскала” – обикновено за шест месеца, от Димитровден до Гергьовден.

Свидетелство от Поповската народна гимназия, датата е ден преди края на учебната година

От средата на XIX век със завръщането на руските възпитаници и стипендианти започва изработването на школски закони, които установяват и една по-определена като време учебна година. Тя започва в края на месец август или началото на септември и завършва през юни.

На Петровден - в края на учебната година, се провежда Публичен изпит, на който присъстват училищното настоятелство, родителите на учениците и голяма част от населението.

Детски спектакъл, в който се показва как селският глашатай съобщава за откриване на детска градина, 1936 година

За децата, ангажирани със земеделска работа, обучението започва 2-3 месеца по-късно и този въпрос постепенно се урежда нормативно. Проблемът се поставя на учителски и епархийски събори през 70-те години на XIX век. На събора в Шумен през 1873 година се изработва „Устав на селските училища”, според който учебната година за тези деца е девет месеца.

След Освобождението

След Освобождението традицията не се прекъсва. Законодателните актове постепенно изграждат, формират и регламентират училищна организация, която в общи линии съществува и днес.

През 1879 г. циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, завеждащ отдела за народно просвещение и духовни дела в рамките на Временното руско управление на България, определя 1 септември за начало на учебната година. Този регламент се запазва до 1885 г.

Ученици от III e клас, VIII ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” Габрово, първи учебен ден - 15 септември 1980 г.

В българските земи извън пределите на Княжеството занятията започват първия понеделник преди 15 август и завършват на Петровден.

Въпросът със селските училища остава актуален и след Освобождението. Учебната година за тях започва в периода между 1 септември и 1 октомври и приключва в началото на май.

Според съхранен във фонда на НМО документ окръжните инспектори настоявали пред учителите учебните занятия да започват по-рано есента и да завършват по-късно пролетта. Но по места, където искали да задържат учениците след Гергьовден, не се стигнало до желания резултат. Децата напускали училище заради земеделска работа и не успявали да положат изпит.

Реформи след 20-те години на XX век.

По времето на министър Стоян Омарчевски (1920-1923) са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. За селските училища тя завършва месец по-рано – на 15 юни.

Датата 15 септември се запазва до 1949 година.

По-динамична е промяната за края на учебната година в периода 1937-1942, когато често се сменят и министрите на народното просвещение. Разделението на градски и селски училища остава. Например през 1938 г. учебните занятия  завършват на:

  • 28 май за селските първоначални училища
  • 4 юни  за селските начални, прогимназии и основни
  • 11 юни за градските начални, прогимназии и основни
  • 22 юни за градските гимназии и средни училища.

По време на Втората световна война краят на учебната година се запазва. Само в градовете той е 3 седмици по-рано.

От 1952 година под влияние на образователната система в СССР се извършва промяна в рамките на учебната година (1 септември до 30 май). Моделът се оказва неприложим за българската образователна традиция и от 1957 година до днес началото на учебната година е 15 септември.

Текстът е подготвен и предоставен от Националния музей на образованието в Габрово. Снимки към текста: НМО

Научни проекти на наши ученици бяха високо оценени
Образование
Апелативните съдии: „ПГ „М. Попов“ ще плати над 40 000 лв.“
Образование
Илхан Кючюк даде старт на проекта "Аз, бъдещият инженер"
Образование
Над 200 ученици се включиха в Деня на Априлов в НМО
Образование
Голямата фирма отвътре, видяха ученици, които учат чрез работа
Образование
Отговорности и на работници изисква дуалното обучение
Образование
Коледа на доброто в ПГМЕТ "Ген. Иван Бъчваров"
Образование
Тома Томев получи награда за "Най-добър социален партньор"
Образование
Как Дряново не стана „световен град на природосъобразния живот“
Образование
Общината кандидатства с проект за саниране на Детския комплекс
Образование
Конференция за нов проект по "Еразъм+" свикват в ПГМЕТ
Образование
Гимназия "Ген. Иван Бъчваров" чества своите 56 години
Образование
Доброволци от Севлиево бяха наградени от ИМКА
Образование
ПГМЕТ " Ген. Ив. Бъчваров" - 56 години от първия учебен час
Образование
Светла Георгиева ще води "Училищно настоятелство" трети мандат
Образование
Стаж в Португалия по "Еразъм+" ще преминат ученици
Образование