Първият учебен ден - от Възраждането до наши дни
Началният учител Иван Станев започва учебната година с класа си (IV отделение) в с. Драганово, 1904/05

Исторически данни за началото и края на учебната година  по българските земи, след Освобождението и в съвременна  България се съдържат в правилници, наредби и други нормативни и законодателни документи, съхранявани в Националния музей на образованието  – Габрово.

През Възраждането

В килийните училища, възникнали в края XVIII и началото на XIX век, учебната година не е свързана с конкретна дата. Нейната продължителност, начало и край зависят най-вече от учителите (свещеници, занаятчии).

На отделни места учителите преподават само през зимния период, на други – обучението продължава през цялата година. Училището се затваря само на църковни празници.

Във взаимните училища рамките на учебната година се определят от „спазаряването на даскала” – обикновено за шест месеца, от Димитровден до Гергьовден.

Свидетелство от Поповската народна гимназия, датата е ден преди края на учебната година

От средата на XIX век със завръщането на руските възпитаници и стипендианти започва изработването на школски закони, които установяват и една по-определена като време учебна година. Тя започва в края на месец август или началото на септември и завършва през юни.

На Петровден - в края на учебната година, се провежда Публичен изпит, на който присъстват училищното настоятелство, родителите на учениците и голяма част от населението.

Детски спектакъл, в който се показва как селският глашатай съобщава за откриване на детска градина, 1936 година

За децата, ангажирани със земеделска работа, обучението започва 2-3 месеца по-късно и този въпрос постепенно се урежда нормативно. Проблемът се поставя на учителски и епархийски събори през 70-те години на XIX век. На събора в Шумен през 1873 година се изработва „Устав на селските училища”, според който учебната година за тези деца е девет месеца.

След Освобождението

След Освобождението традицията не се прекъсва. Законодателните актове постепенно изграждат, формират и регламентират училищна организация, която в общи линии съществува и днес.

През 1879 г. циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, завеждащ отдела за народно просвещение и духовни дела в рамките на Временното руско управление на България, определя 1 септември за начало на учебната година. Този регламент се запазва до 1885 г.

Ученици от III e клас, VIII ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” Габрово, първи учебен ден - 15 септември 1980 г.

В българските земи извън пределите на Княжеството занятията започват първия понеделник преди 15 август и завършват на Петровден.

Въпросът със селските училища остава актуален и след Освобождението. Учебната година за тях започва в периода между 1 септември и 1 октомври и приключва в началото на май.

Според съхранен във фонда на НМО документ окръжните инспектори настоявали пред учителите учебните занятия да започват по-рано есента и да завършват по-късно пролетта. Но по места, където искали да задържат учениците след Гергьовден, не се стигнало до желания резултат. Децата напускали училище заради земеделска работа и не успявали да положат изпит.

Реформи след 20-те години на XX век.

По времето на министър Стоян Омарчевски (1920-1923) са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. За селските училища тя завършва месец по-рано – на 15 юни.

Датата 15 септември се запазва до 1949 година.

По-динамична е промяната за края на учебната година в периода 1937-1942, когато често се сменят и министрите на народното просвещение. Разделението на градски и селски училища остава. Например през 1938 г. учебните занятия  завършват на:

  • 28 май за селските първоначални училища
  • 4 юни  за селските начални, прогимназии и основни
  • 11 юни за градските начални, прогимназии и основни
  • 22 юни за градските гимназии и средни училища.

По време на Втората световна война краят на учебната година се запазва. Само в градовете той е 3 седмици по-рано.

От 1952 година под влияние на образователната система в СССР се извършва промяна в рамките на учебната година (1 септември до 30 май). Моделът се оказва неприложим за българската образователна традиция и от 1957 година до днес началото на учебната година е 15 септември.

Текстът е подготвен и предоставен от Националния музей на образованието в Габрово. Снимки към текста: НМО

Яна Пенчева и проекта "Да колонизираме Марс" отличи фондация "Еврика"
Образование
Инж. Кунев от ПГМЕТ премина обучение в ЦЕРН
Образование
Три последователни дни Севлиево бе сцена на науката
Образование
Училищно настоятелство почете пенсионирали се учители
Образование
Гимназия "Ген. Иван Бъчваров" чества своите 56 години
Образование
Доброволци от Севлиево бяха наградени от ИМКА
Образование
Стаж в Португалия по "Еразъм+" ще преминат ученици
Образование
Конференция за нов проект по "Еразъм+" свикват в ПГМЕТ
Образование
СУ „В. Левски“ учебната година започна с нов проект по "Еразъм+"
Образование
ОУ "Стефан Пешев" празнува своя патронен празник
Образование
Младежи станаха мениджъри за един ден
Образование
Голямата фирма отвътре, видяха ученици, които учат чрез работа
Образование
Обявиха стипендиантите на сдружение "Севлиево 21 век"
Образование
ПГМЕТ " Ген. Ив. Бъчваров" - 56 години от първия учебен час
Образование
Деца пресъздават обредите на Димитровден
Образование
Илхан Кючюк даде старт на проекта "Аз, бъдещият инженер"
Образование