Проблемът с кадрите ограничава ръста на икономиката у нас

През третото тримесечие на 2016 г. недостигът на подходяща работна ръка като фактор, ограничаващ разширяването на дейността на фирмите в България, за първи път е над 30% - рекордно високо и силно притеснително ниво, сочи изследване на Института за пазарна икономика. А в началото на годината професионалните гимназии слагат на масата специалностите, за които ще приемат ученици през лятото. От години се говори, че този процес трябва да върви успоредно с нуждите на бизнеса, но от години това е по-скоро препоръка или намерение, без реални действия. А каквото и да си говорим, първите стъпки са важни. Защото един среден специалист не се подготвя за година или две, нужни са най-малко четири.

За това какво може да се направи и как да избегнат работодателите капаните от липсата на подготвени кадри, разговаряме със Станислав Боев - председател на Съвета на директорите в акционерното дружество „Делта Стар“ АД, който не за първи път алармира, че проблемът с намирането на работна ръка е бомба, която цъка от години и времето й да гръмне е дошло.

 

Парите или кадрите са по-големия проблем пред бизнеса, господин Боев?

Парите се оказват по-малкия проблем за фирмите у нас. Ако един работодател има идеи, с доза късмет нещата могат да се случат. Банките осигуряват необходимия финансов ресурс, а има други варианти за работа с институции, които са доста удачни. Но ако липсват подходящите хора, няма структура, която да ги осигури. Образователната ни система е срината и действа все по-неадекватно. За това не можем да виним само нашите учители. На тях просто не им се предлага адекватен модел и резултатът е видим за всички. Но най-ощетени са младите.

Дали те го разбират обаче?

Младите трябва да осъзнаят, че бизнесът търси кадри, което означава, че работа има. За да има доходи за работещите обаче, те трябва да се справят по адекватен начин с възложените им задължения. А адекватен означава това да стане по начина, по начина, по който го правят в Европейския съюз. Така продуктът или услугата, която работодателят предлага, става конкурентна, а това води до по-големи приходи за дружеството, респективно по-високи заплати за наетите. Днес много хора си мислят, че на работодателите просто не им се иска да вдигат заплатите. А това е процес, при който най-напред трябва да нарастнат доходите на дружеството,  след което става възможно и вдигането на заплатите. Хората трябва да разберат, че от това как работят и колко от себе си и уменията си влагат в една работа, зависят пряко доходите им.  

Иначе казано, независимо дали сме наети или имаме собствен бизнес, и в двата случая работим за себе си.

Разбира се. Само че има конфликт между работниците и работодателите и той идва от нивото на образование. Отново се връщам на това, но ако днес мълчим за проблема, утре ще сме оставени пред невъзможност да работим, да не говорим, че няма да можем да се развиваме. 

Вие сте чувала приказката, че практиката те учи на професията. И в миналото много от нас са се убедили, че с практика наистина се научава много. Само че има едно условие – трябва да си научил основите и важните неща, които са ти необходими, а с опита да надграждаш. Преди години така беше. Идвайки от училище работниците имаха много знания и умения и практикуването на коя да е професия само надграждаше тяхната квалификация. Днес обаче нещата стоят различно. Младите хора излизат от училище изключително неподготвени да започнат да упражняват дадена професия. Те имат знания и умения, които обаче не са достатъчни, за да бъдат конкурентни на по-възрастните работници, на хората, които са надграждали с годините. Не ме разбирайте погрешно, аз знам, че измежду младите хора днес има такива, които не спират да се учат и търсят начини да се усъвършенстват. Но те не са преобладаващата част, а това е сериозен проблем. Днес, за да можеш да се квалифицираш в работна среда е нужно да имаш добро образование, което е основата на такава квалификация. Ако го нямаш, ставаш неконкурентен.

Така че за мен днес важи максимата „Образованието и уменията ти позволяват да работиш и получаваш заслуженото“.  И нещо друго което е много важно: Образованието е процес който само започва със завършване на дадено училище и продължава, докато човек работи. И при мене е така. Не дипломите, които притежаваш са първостепенни, а уменията. Само че без диплома не можеш да участваш в конкурсите за подбор на персонал.

Що се отнася до държавната администрация там все още се обръща внимание на броя дипломи и донякъде на коя партия си симпатизант. Това също ще се промени и е въпрос на време. Ако не се промени ние загиваме и младото поколение няма да ни го прости.

Само че има един друг въпрос – младите хора не са склонни да работят за малко пари. Те търсят по-платена работа и сякаш не са склонни да започнат с малко.

Важно е да се осъзнае от хората, че ако в една фирма си позволят да дават заплати над средното ниво за даден регион, тази фирма става неконкурентна. Обратното също е вярно. Ако една фирма поддържа ниски нива на заплати, тя става силно конкурентна, печели поръчки, но започва да не може да се справя със задълженията, които е поела, поради липса на качествен персонал. За да се тръгне към решаване на проблемите е нужен обучен персонал. Виждате, че пак стигаме до образованието. Това, което не могат да осъзнаят младите хора е, че те имат крещяща нужда от качествено образование. Това е единственият начин да бъдат конкурентни и да получават по-високи доходи. Да, има млади, които демонстрират, че може да се живее добре и без образование и това е заразително за техните съученици, но за съжаление, ефектът от пропуснатите възможности идва на по-късен етап, когато трудно може да се направи нещо. Проблем е, е че те вече са получили несистематизирани знания и това силно ограничава техния напредък. Такива хора стават изключително раздразнителни, когато разберат, че е нужно да се образоват, защото косвено осъзнават, че вече не могат да се справят.

Системата ли трябва да се промени или хората в нея?

За съжаление системата е поставена в режим на свръхрегулация и това е неефективно.  Ние имаме учители, имаме и определен брой ученици. Нужно е да излизат, макар и малко на брой, ученици с много конкурентни качества, получени в резултат на тяхното образование. Бизнесът веднага ще ги приеме. А за да се случи това, средното образование трябва да дава широк профил от универсални умения и познания , благодарение на които младите могат да получат допълнително образование с конкретна насоченост при даден работодател. Нужно е обаче училищата да получат по-голяма свобода. Така тези от тях, които успеят да предложат на пазара завършващи ученици с по-голям потенциал, ще бъдат и по-търсени. А така самите училища биха си създали специфичен облик и сравнително лесно ще откроят работещите модели на фона на голямото предлагане. Няма нужда да се измислят нови системи за образование. Мисля че нашите учители могат да предложат много, но трябва да им се даде възможност. Започне ли да работи една система като се задвижва от нейните редови членове, тя сама ще произведе нужните й кадри.

Държавата напълно ли я изключваме от този процес?

Истината е, че държават е абдикирала от своите задължения. А административните държавни структури живеят в миналото. Днес те виждат проблеми, с които бизнесът се е сблъскал преди доста години. А това определено прави администрацията неадекватна. В държавните структури все още се прилага модел, при който неудобните хора, или тези, които не се справят според очакванията със задълженията си, просто се отстраняват. В случая дори не става дума за политическите чистки, които се извършват периодично. Въпросът е защо се прави това? Да не би за тези работни места да има неограничен брой чакащи,  които са по-квалифицирани? Отговорът определено е „не“.  В това отношение бизнесът отдавна е разбрал проблема и активно работи по въпроса как да запази кадрите си и по какъв начин да повиши тяхната квалификация. У нас работят два коренно различни модела в кадровата политика: на общинската и държавна власт и на бизнеса. Първите показват постоянен и траен стремеж назначенията им да зависят от това кой е удобен на властта и кой не, като много често новите назначения са за сметка на освобождаването на хора, които имат добра квалификация. Коренно противоположен е моделът на бизнеса. Там се търси вариант да се квалифицира наличния персонал и му се осигури адекватно възнаграждение, като целта е трайна заетост на наетите. В следствие на тези различни подходи има сериозен конфликт между бизнеса и администрацията по отношение подхода към кадрите, като в публичния сектор липсва адекватен и безпристрастен подбор на работната ръка.

Как при този недостиг на хора се справяте с проблема с кадрите в „Делта Стар“ АД?

Много трудно и по различни начини. А в много случаи не се справяме. За да намалим вредите от хаотичната политика в сферата на професионалното образование, предприехме подход към прецизиране на договорите, които сключваме. Печалба на всяка цена и при всяка възможност вече не е водещо за дружеството. Целта ни е да осигурим достатъчно ресурс за издръжка на персонала и резерв за развитие на дружеството, но всичко това при минимален риск. Затова сме се отказали от участие в обществени поръчки, тъй като те са източник на сериозна корупция и някой в крайна сметка трябва да плати сметката. А по този начин няма да бъдем ние. Позволявали сме си участие в такава поръчка само гр. Севлиево – за поддръжка на мрежите за улично осветление. И в момента тече такава процедура, като стойността на поръчката е примамлива. Но след като се консултирахме с колегите, решихме да не участваме, тъй като рискът за нас е сериозен, въпреки, че дружеството пропуска възможност за приходи. Но пък да поемеш поддръжката на една остаряла мрежа, в която от години никой не инвестира, не е това, което в „Делта Стар“ искаме.

В днешно време не са много онези, които са готови да се откажат от сигурни пари, заради принципите си.

Не можем да виним Община Севлиево за неподдържаната мрежа на улично осветление, тъй като е ясно, че средствата са ограничени. Но ако ние искаме да поддържаме мрежата, това означава да поемем пълна отговорност за безопасността на съоръженията, а при начина на структуриране на обществената поръчка това няма как да се осъществи. Смятаме, че е задължително да се направи ревизия и проверка на заземителни контури и фундаменти на стълбовете, да се подменят кабелни и въздушни мрежи...все неща, които имат определен срок на годност и за да бъде той удължаван, са нужни измервания и проверки, а поне аз не съм виждал това да се прави. Когато ние поддържахме тези мрежи започнахме да правим определени дейности в тази насока, но това изисква приемственост, не може да стане само за две години, колкото е срокът на договора. Ние дори смятаме, че отношенията между собственика на мрежите за електрозахранване, собственика на мрежите за улично осветление и фирмата, която ги поддържа, не са добре регулирани. Защото обслужващата фирма е принудена да работи в нарушение на редица правила за безопасност, за да извърши вменените й с договор задачи, а това крие опасност за персонала. Получава се така, че фирмата, която поддържа уличното осветление, е в ролята на необходимия виновник при евентуална злополука. Това имам предвид, когато говоря за прецизиране на договорите и минимален риск не само за дружеството, но най-вече за хората ни.

Затова когато се мисли за преодоляване на проблема с кадрите, е важно да се мисли не как да се закърпи положението в момента, не да се осигури персонал за изпълнението на един или друг обект, а дългосрочно, в перспектива от най-малко десет години, тъй като недостигът на работна ръка у нас вече е с натрупване.  Някои от фирмите реагират като изнасят производства извън страната. Други ограничават действията си, трети търсят допълнително стимулиране за хората като по-високи заплати или повече социални придобивки.

Ако правилно ви разбирам, Вие смятате, че важните дейности, каквато в случая е уличното осветление, не е редно да се поверяват за по две години на някоя фирма, тъй като отговорностите се размиват?

Най-вече заради липсата на приемственост. Аз бих предложил поддръжката на уличното осветление в общината да се предостави на едно специализирано общинско звено. Това означава че ще има отговорност за тази дейност. Защото ако си сключил договор с фирма, регистрирана с минимален капитал, която за пет години не е успяла да се капитализира в определена степен, как ще ми докажете че тази фирма може да носи отговорност. И когато се появи проблем, ще покажем виновника, но не и какво се прави за да избегнем този проблем. Модерно е сега да се изнася информация с колко е глобена дадена фирма за несвършена от нея работа. Добре, но ако се окаже че за тази несвършена работа организационно са способствали хора на възложителя? Да сте чували че се наказва ръководството на община или министерство за несвършена работа. Няма и да чуете, а това в много случаи е прехвърляне на отговорността . За това доброто и икономически изгодното решение е да има разпознаваем субект, който поема отговорността за своите действия и собственика на съоръженията е най-подходящ за това. Но за да се случи, се изисква кураж , поемане на отговорност, желание за работа и доста креативност? Така хем ще се създадат трайни работни места, хем ще се гарантира нужната приемственост. Подобно решение на нещата не е новост, вече има общини у нас, в които моделът работи.  

И пак ще се върна там, където започнахме този разговор - проблемът с кадрите не само ограничава ръста на икономиката у нас, не само е пречка за добри практики и политики в определени сфери на бизнеса, но в определени ситуации е пречка за човешката безопасност. А ако вземем за пример уличното осветление, където имам реален поглед на нещата, това е недопустимо. За жалост, сферите с подобни проблеми са много. Затова алармирам към реална работа в посока на образоването на младите. Иначе става страшно.

 

Автор: Емилия Димитрова

 

 

        

 

Петър Петров: За успеха трябва да си готов и на разочарования
Интервю
Мартин Граховски разказва за своята България в 3 минути
Интервю
Жадувам за топлотата, която усещам, общувайки със сирийци.
Интервю
Подхождайте с уважение и обич към потребностите на децата
Интервю
Гергана Иванова: Винаги може повече
Интервю
Стефан Бояджиев: Когато тръгнах на работа, мама ми целуна ръка
Интервю
Мария Христова: Кастрация е решението да няма скитащи кучета
Интервю
Може да не променим нещата, но да направим разликата
Интервю
Асен Блатечки: Във всяка роля актьорът разкрива от себе си
Интервю
Проблемът с кадрите ограничава ръста на икономиката у нас
Интервю
Не е нужно винаги да сме силни. Можем да бъдем щастливи
Интервю
Тони Братованова: Вярвам в приятелството, в доброто, в човещината
Интервю
У нас е трудно, но не невъзможно да работиш по правилата
Интервю
Ярослав Дончев: „Севлиевогаз 2000“ е социален проект
Интервю
Всичко можеш, когато осъзнаеш, че нещата зависят от теб
Интервю
Нидал Алгафари: Българинът никога не е бил роб
Интервю